план Настъпилите промени в занаятите, търговията и просветата най-силно проличали в градовете Настъпилите промени в занаятите, търговията и просветата най-силно проличали в градовете.

Напредъкът променил външният им вид Напредъкът променил външният им вид.

Градските улици започнали да се разширяват Градските улици започнали да се разширяват. Застилали ги с камъни, наречени калдъръм.

В някои градове имало улично осветление със специални газови фенери.

Къщите вече били строени една до друга с дюкянчета на първия етаж.

Те били от камък и дърво, по-удобни и украсени. Боядисвали ги в различни цветове – синьо, жълто, зелено, керемидено червено.

Най-големите промени били свързани със строителството на училища и черкви. В много градчета това били най-красивите сгради. Първото класно училище в Копривщица Първото класно училище в Берковица Николско училище в Свищов Славейковото училище в Търговище Дановото училище

Те били изграждани от опитни български майстори. Сред тях се прочул с уменията си майстор Кольо Фичето /Никола Фичев/. Той е гениален български възрожденски архитект, строител, каменоделец и дърворезбар, създал емблематични за Българското възраждане храмове/ черкви/, училища, красиви къщи, мостове и др. в българските земи и крайдунавските области на Румъния. Почитали го и българи, и турци.

Покритият мост над р. Осъм в Ловеч Мостът над р. Янтра край гр. Бяла Мостът над р. Дряновска

в Килифаревския манастир Манастирската църква Св. Димитър Черквата в гр. Свищов Къщата с маймунката – В. Търново Икономова къща – В. Търново

Изградил църквата и камбанарията в Преображенския манастир. Чешмата на Соколовския манастир до Габрово Търновският конак, където след Освобождението заседава Учредителното събрание, което изработило и приело Търновската конституция. Ханът на хаджи Николи в центъра на В.Търново

Ново за градския живот била и появата на книгопродавници. На централни места в градовете се появили и часовникови кули.

Животът на гражданите се променил особено с появата на читалищата. Те идвали в тях да четат вестници и да чуят нови неща за други земи и народи.

По-късно в читалищата започнали да се изнасят театрални представления.

Участници в театрална постановка. Всички роли се изпълняват от мъже.

план В по-големите градове живеело разнородно население. Заедно съжителствали и българи, и турци, и гърци, и евреи, и арменци, и цигани.

Те населявали отделни части, наречени махали, но постепенно в тях заживели смесено.

В градовете се издигали джамии, бани, мостове.

Често еврейски и турски дюкянчета били едно до друго.

Съседи по къщи ставали богати гърци и българи.

Разнородното население в българските възрожденски градове се различавало по религията, по облекло, по храната си.

Известен български книжовник разказва, че: Главната храна на турците е пилаф / постен ориз или ориз с месо/. На православните – сирене и хляб. На евреите – печени яйца. На циганите – говежди или овчи дроб. овчи дроб.

Турците били майстори на яхниите, сармите и баклавите. Българите били майстори на баницата и погачата.

С прииждането на много нови заселници в градовете започнало да преобладава българско население.

1.Този изглед от София е нарисуван от австрийски художник след Освобождението на България. Много от сградите са възрожденски. Нанеси следните джамия, названия на съответните места: джамия, часовникова кула, дюкяни. УТ: стр. 17/ упр. 2

План на урока: 1.Градът – място наГрадът – място на промените 2. Градът – съжителство на разнородно население