Време на промени. Будителите Урок 29. Пръв народен будител, монах. Роден в Банско. През 1762 г. написал и сам разпространявал книгата си История славянобългарска. - презентация

1 Време на промени. Будителите Урок 29

2 Пръв народен будител, монах. Роден в Банско. През 1762 г. написал и сам разпространявал книгата си История славянобългарска. Паисий Хилендарски (1722 – 1773) Призивът на отец Паисий

3 Хилендарски манастир, Атон Този камък бележи мястото, където е бил родният дом на Паисий Хилендарски Възстановка на Паисиевата килия, Духовно-исторически център, Банско Банско

4 Оригинални страници от "История Славянобългарска". "История Славянобългарска". Библиотека на Атонския Библиотека на Атонския манастир "Св. Георги" Българската светиня на Атон - манастира Св. Георги /Зографски манастир/

5 От целия славянски род най-славни били българите; първо те са се нарекли царе; първи те са имали патриарх; първи те са се кръстили; най-много земя те са завладели; Така от целия славянски род те били най-силни и почитани. Из История славянобългарска

6 Софроний Врачански (1739 – 1813) Рожденото му име е Стойко Владиславов. В началото е учител и свещеник, а по-нъсно е ръкоположен за Врачански епископ. Последовател на Паисий, пръв преписал История славянобългарска. Котленски препис на Историята. Съхранява се в Народната библиотека "Св.св. Кирил и Методий" в София

7 Неделник на Софроний Врачански – Първата печатна книга на новобългарски език. Житие и страдание грешнаго Софрония

8 Д-р Петър Берон (1795 – 1871) Роден в Котел. Един от най-учените българи преди Освобождението, получил медицинско образование в Мюнхен /владеел 8 езика/. През 1824 г. написва Буквар с различни поучения. Автор на книги из областта на естествените науки, философията, физиката, астрономията, химията.

9 Когато видях по другите страни, че децата започват да четат книги, писани на техния език, разбрах колко е трудно на учителите у нас и колко мъки теглят горките деца. Защото като преминат младостта си в школата с толкоз страх и треперене, излизат и не знаят дори името си да напишат, нито да пресметнат какво взимат и дават, ами се научават по малко да смятат по дюкяните. Почудих се как толкоз векове не се намери нито един да види това окаяно състояние и да покаже прав път към учението. Това дело започнах аз: съчиних този буквар…

10 Рибният буквар Къщата му в КотелПетър Берон

11 Родолюбец и книжовник. Роден в Габрово, учил в Русия, замогнал се от търговия в Одеса. Отначало се гърчеел, но след като опознал българската история, започнал да подпомага откриването на български училища, проучвал родната история и литературния език. Един от инициаторите за създаването на Габровското взаимно училище – първото новобългарско светско училище (1835) и за учредяване на фонд за обучение на българи в Русия. Васил Априлов (1789 – 1847)

12 Априловската гимназия в Габрово В едното крило на училището през 1973г. е открит музей на образованието.

13 Неофит Рилски ( ) Роден в Банско. Светското му име е Никола Поппетров Бенин. Учи в Рилския манастир, където става монах и приема името Неофит. Виден възрожденски книжовник и просветител.

14 Неофит Рилски приема поканата на Васил Априлов да стане учител в Габровското взаимно училище. Той го открива през 1835 г. За нуждите на образованието съставя и издава първата българска граматика, изработва единствения екземпляр на първия български географски глобус (1836 г.). Съставя и първите училищни правилници, взаимни таблици, превежда басните на Езоп, педагогически и религиозни съчинения. Възпоменателна плоча на гроба на Неофит Рилски от признателното учителство. Глобусът на Н. Рилски, който се пази в музея на Рилския манастир.

15 Анастасия Димитрова (1815 – 1894) Анастасия Димитрова (1815 – 1894) Родолюбива и образована българка. През 1840 г. е основала в Плевен първото взаимно девическо училище. В училището тя преподава църковно-славянски книги. Възпитаничките и усвояват и гръцки. През 1845 г. при Анастасия Димитрова учат около 90 момичета от Плевен, Ловеч, Троян, Търново, Враца и др. Някои откриват училища в родните си градове.

16 Така властта признала българите за отделен народ сред другите християни в империята. Българите започнали да се стремят и към отделна държава. През 19 век българите водили упорита борба за самостоятелна църква. През 1870г. Султанът признал автономна българска църква – Екзархия. Българският Великден Желязната църква Св. Стефан

17 План: 1.Призивът на Отец Паисий. 2.Будителите - епископ Софроний, Петър Берон, Васил Априлов, Неофит Рилски. 3.Екзархията – признаване на българската общност.