Да си припомним: Казанлъшката гробница е наследство от: Стара велика България Траките Планираното строителство на древните римляни

В парк Тюлбето в Казанлък се намира оригиналът на тракийска гробница от ІV-ІІІ в. пр. Хр., известна като Казанлъшката гробница. Тя има специален режим на съхранение. До нея е направено копие в мащаб 1:1, което показва архитектурата, археологическите материали и стенописите на Казанлъшката гробница, която е един от най- значителните паметници на тракийската култура в българските земи, включен в листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1979 г. Гробницата е част от Долината на тракийските царе, която включва още храмовете и гробниците, открити в могилите Голяма Косматка, Голяма Арсеналка, Шушманец, Хелвеция, Грифони, Светица и Оструша. Знаете ли, че:

Килийните училища са Да си припомним: Малки училища, построявани в селцата Църковни училища Светски училища

Да си припомним: Петър Парчевич и Петър Бакшев са: Български владетели Бележити дипломати, християнски духовници Бележити дипломати, католически духовници

Света гора е част от: Гръцкия полуостров Атон с много православни манастири. Манастирите, съградени край София, наричани Мала света гора. Да си припомним:

Български будители са: Да си припомним: П. Хилендарски, П. Берон, В. Априлов Хайдушките войводи - Чавдар, Страхил, Сирма, Румяна и др. В. Левски, Г. Раковаски, Хр. Ботев

20. Към просвещение и модернизация V. Българското възраждане План 1.Османската империя и западът. 2.Модернизацията – що е то? 3.Промените в българското общество в рамките на империята. 4.Българските будители и образованите българи в основата на промените и съхраняването на българското.

През XVIII в. Западна Европа изпреварила Османската империя във всички области на обществения и икономически живот: Машинно производство на стоки Строителство на шосета, жп линии Училища, университети Движение Просвещение Светско образование Османската империя и западът

Модернизация – що е то? Нововъведение, усъвършенстване, съобразяване със съвременните изисквания и норми, технически показатели. Историческо значение: - процес на преход и промени към по-модерно организирано политически, икономически, социално и културно общество.

Модернизацията на Запада Модернизацията на Европейската цивилизация включва различни промени, най-важните от които са: Взаимните училища – за получаване на начално образование – 4 год. на обучение. Класни училища – Имат по няколко класа. Откриват се над взаимните. Модерното производство използва машини. Вяра в силата на човешкия разум, на търпимостта между религиите./Франсоa Волтер – Франция/ Политическа свобода и право на въстание срещу тиранията./ Франсис Хътчисън –Шотландия/ Право на собственост, естествено право срещу положен труд. /Джон Лок – Англия/ Франсоа Волтер

Обобщение: Модернизацията обхваща всички области на човешкия живот - икономиката, науката, политиката, изкуството, религията, всекидневния живот, новите морски пътища и Велики географски открития. Едва ли има друга епоха в историята на Европа, когато така бързо се появяват и разпространяват нови идеи, знания и познания, открития, когато така бързо се разширява светогледа на европееца. Средновековието обединява Европа в религиозно отношение и води до пълното и изключително влияние на християнството във всички области на духовния живот. Църквата, особено в западната част на Европа, е и нейният обединителен политически център. Това е време на силен тласък на развитието на науката. Нейни центрове стават създаващите се от 11 век университети, в които освен християнската догматика започват да се изучават предмети като право, медицина, граматика, астрономия, музика и др. Едни от важните културни постижения на средновековието са в областта на архитектурата, където се създават нови изобразителни стилове - византийския, романския и готическия. Литературата отбеляза великолепни постижения.

Модернизацията в българското общество В края на XVIIIв. започнала българската модернизация, наречена Българското възраждане. Българите се завръщали в градовете, овладявали знания, отваряли свои магазини, захващали занаяти. Богатите търговци продавали стоките си не само в империята, но и в на запад в Европа, на изток до Москва. Привлекателни и необходими станали светските знания.

Промени в образованието Обучение на богатите в гръцки училища. Обучение на българи в американски и френски училища в Истанбул, заедно с турци и гърци. Обучение на българи в западни и руски университети.

Делото на будителите Паисий Хилендарски – във века на Просвещението 1762г. в История славянобългарска, той прозрял, че доброто бъдеще на българите изисква общи усилия за просвета и освобождение. Призовал народа към родолюбие, гордост и образование. Неговата книга полага основите на националното въздигане и дава началото на изкореняването на робското мислене от съзнанието на угнетените и изстрадали българи.

История славянобългарска В История славянобългарска отец Паисий разказва за славните дела на българските владетели, възхвалил делото на Кирил и Методий и техните ученици.

Свети Софроний Врачански (1739 – 1813) Продължава делото на Паисий. Насърчава отварянето на български училища. Прави първия препис на История славянобългарска. Рожденото му име е Стойко Владиславов. В началото е учител и свещеник, а по- нъсно е ръкоположен за Врачански епископ.

Доктор Петър Берон ( 1795 – 1871) Съставя първият български буквар. Роден в Котел. Един от най- учените българи преди Освобождението, получил медицинско образование в Мюнхен /владеел 8 езика/. През 1824 г. написва Буквар с различни поучения. Автор на книги из областта на естествените науки, философията, физиката, астрономията, химията.

Рибен буквар "Буквар с различни поучения" или "Рибен буквар" е първият новобългарски учебник. Названието му,,Рибен буквар" идва от рисунката на кит в края на книгата и с това название той става изключително популярен.

Рибен буквар 1. Рибният буквар е първият български учебник. 2. Авторът е д-р Петър Берон. По време на издаването на книжката той е бил едва 24 годишен. 3. Рибният буквар е забележителна книга от периода на Българското възраждане, обединява различни факкти в 8 раздела /малка енциклопедия/. 4. Издаден е в град Брашов, годината е 1824 г. 5. Съдържа 140 страници и е в малък формат. 6. Буквар с различни поучения, събрани от Петра х. Беровича, за болгарските училища. Напечата ся с помощта на г. Антоньова Йовановича. В годе 1824 – това е пълното наименование на българския учебник. Той е оставил дълбока следа не само в културния и образователния, но и в духовния живот на българите. 8. Рибен буквар е наричан още през периода на Възраждането.

Васил Априлов - (1789 – 1847) Родолюбец и просветен деец. Роден в Габрово, учил в Русия, замогнал се от търговия в Одеса. Подпомага откриването на български училища, проучва българската история и език. Един от инициаторите за създаването на Габровското взаимно училище заедно с Николай Палаузов– първото новобългарско светско училище (1835). Работи за учредяване на фонд за обучение на българи в Русия.

Априловската гимназия Начинанието по построяването й отнема десетилетия и се превръща в обща мисия. То отразява стремежа за постигане на самобитност в реализирането на новата за това време тема в българската архитектура – класната училищна постройка. Първият учител и уредник в новото школо е Неофит Рилски, който, преди да започне с преподаването, написва и превежда някои основни помагала. През 1989 сградата е обявена за паметник на културата.

Взаимни училища Взаимното училище е светско начално училище през периода на българското възраждане, В него някои от по-напредналите ученици обучават част от своите съученици. Обучението във взаимното училище продължава 2 години и се извършва на говорим български език. Изучава се граматика, нравоучение, хигиена, естествознание, география, история, аритметика и ве- роучение. Издръжката на училищата се поема от местното население. Първото Взаимно училище е открито в Габрово – 1835г. По-късно -1841г. такова се открива и в Стара Загора. Известният просветен и църковен деец Неофит Рилски съставя и първите взаимоучителни таблици на български език, които служат за учебни пособия. В тях се съдържа целият учебен материал, предвиден за децата от взаимните училища. В този си вид взаимните училища са важен етап в развитието на учебното дело на българските земи през Възраждането. През тях преминават мнозина дейци, които след това играят не малка роля в развитието на просветното дело. Взаимното училище поставя началото и на новобългарското образование. В това се състои и неговата най-голяма заслуга.

Класни училища В средата на XIX в. били открити класни училища. Първото такова е отворено в гр. Елена през 1843г. 1846г. Найден Геров открива класно училище в Копривщица. Класните училища се откривали над взаимните. Имали по няколко класа. В тях децата изучавали математика, история, география, чужди езици /турски, гръцки, френски/. Класното училище в Копривщица Дановото училище в Перущица -1850г.

Промени и развитие на културата Освен за родното просвещение, будни българи подели движение за развитие и популяризиране на културата. Първите писатели създали стихове и разкази. Започнало издаване на вестници. Откривали се читалища. Поставяли се театрални постановки от учители и ученици. Това подпомагало културния напредък на българите.

В Шумен, Лом и Свищов били основани първите читалища. Някои съществуват и днес. По времето на българското Възраждане работят над 130 читалища, благодарение на усилията на по-заможни и просветени възрожденци.

Вестници Първият български вестник е Български орел, издаван от Иван Богоров от 1846 година в германския град Лайпциг. Останалите издания от периода на Възраждането също се публикуват извън България, най-вече в Цариград и Румъния, където има значителни български общности. Сред тях са Цариградски вестник, Гайда, Българска дневница, Дума на българските емигранти, Будилник, Знаме. Едни от първите български журналисти са Любен Каравелов, Петко Славейков, Хр. Ботев, Г. Раковски.

Знаете ли, че… Началото на периодичния печат поставя К. Фотинов с издаването на пробната книжка (1842) на списание "Любословие" ( ). И. Богоров издава в Лайпциг първия български вестник "Български орел" ( ) и основава "Цариградски вестник" ( ). От началото на 50-те г. на 19 в. до Освобождението 1878 в Османската империя излизат около 30 вестници и списания на български език, а в Румъния, Русия, Сърбия, Австрия - повече от 60.

Изводи: Под влияние на европейските идеи в управлението на империята започнали реформи XIXв. XVIIIв. История славянобългарска Рибен буквар Взаимни училища Класни училища

Ресурси: 1.Учебник ЧО на изд. Просвета – М. Радева и колектив 2. Снимков материал от интернет Песен за будителите по текст на А. Жекова Глобусът на Н. Рилски, който се пази в музея на Рилския манастир.