Време на промене. Будителите 3 клас ЧО

Летоброене наричаме: Да си припомним: Подреждането на днище в календаре Подреждането на годините вов времето Отминалите години на живота ни

Да си припомним: Казанлъшката гробница е наследство от: Старите българи Траките Славяните

Да си припомним: Хан Кубрат Хан Крум България на североизток от Черно море е на:

Да си припомним: хан князь Начело на славяните стоял: царььь

Да си припомним: 861 г. 671 г. Хан Аспарух основал Дунавска България през: 681 г.

Да си припомним: Хан Крум Хан Омуртаг Титлата кесарь била дадена на : Хан Тервел

1. През 893 г. стонал владетель. 2. Изградил нова столица –Преслав. 3. Заменил гръцкия в богослужение то смс славянски език. 3. Създава Златен век с расцвета на българската княжнина и культура. 4. По времена неговото управление се появяват богом илите. Да си припомним: Кой от изброените факты НЕ се относя за Симяон Велики:

Да си припомним: 1. Основоположник на Рилския манастир. 2. Първият български экзарх. 3. Един от недоволните богом или. Свети Иван Рилски е:

1. При царььь Самуил г. при братята Асен и Петър 3. По времето на царььь Калоян 4. При Иван Асен Втори Да си припомним: Българската держава е възстановена:

1. Дюкяните 2. Чаршията 3. Манастирите Да си припомним: Средища на книжовност и българско достоинство по времена османского владичество са:

1. През 19 век животът на българите се обновил. 2. С труд и предприимчивость не малко занятчии и търговци забогатели. 3. Появили се светски училища и нови профессии. 4. Българите се противопоставили на европейските разбирания за света. Да си припомним: Кое е НЕВЯРНОТО твердение?

План 1. Български будите ли. - Паисий Хилендарски. - Софроний Врачански. - Петър Берон. - Васил Априлов. - Неофит Рилски. -Анастасия Димитрова. 2. Българската экзархия.

Паисий Хилендарски - (1722 – 1773) Първи призыв за достоин живот отправя монахът Паисий Хиледарски. В края на 18 век написав първата българска история, наречена История славянобългарска.

История славянобългарска В История славянобългарска отец Паисий рассказ ваза славните дела на българските владетельи, възхвалил долото на Кирил и Методий и технике ученицы.

Свети Софроний Врачански (1739 – 1813) Продължава долото на Паисий. Насърчава отварянето на български училища. Прави първия препис на История славянобългарска. Рожденото му имя е Стойко Владиславов. В началово е учителььь и священник, а по- нъсно е рукоположен за Врачански епископ.

Доктор Петър Берон ( 1795 – 1871) Съставя първият български букварььььь. Роден в Котел. Един от най- учените българи пряди Освобождението, получил медицинское образование в Мюнхен /владел 8 езика/. През 1824 г. написав Буквар с различны поучения. Автор на книги из области на естествените науки, философия та, физиката, астрономия та, химия та.

Рибен букварььььь "Буквар с различны поучения" или "Рибен букварььььь" е първият новобългарски учебник. Названието му,,Рибен букварььььь" едва от рисунката на кит в края на книга т аристова название той става изключително популярен.

Рибен букварььььь В първи раздел е букварьььььът. Той включая: азбука та, произнасяне на буквите, вовежда като понятия и объяснения за значения тана съществително, прилагательное, глагол, местоимяние, предлог, наречие и др. В остоналите 7 раздела са подредени молитвы; въпроси и отговори за добро възпитание; умни ответы; басни; случки от живота на древни цивилизации; раздел с энциклопедичен характер и осмият раздел е за арифметика.

Васил Априлов - (1789 – 1847) - Родолюбец и просветен делец. Роден в Габрово, учил в Русия, замогнал се от търговия в Одеса. Подпомага откриването на български училища, проучва българската история и език. -Един от инициаторите за създаването на Габровското взаимно училище – първото новобългарско светской училище (1835). - Работи за учредяване на фонд за обучение на българи в Русия.

Априловската гимназия В одно от крылата на училище то през 1973 г. е открыт музей на образование то.

Неофит Рилски ( ) Неофит Рилски (Никола Бенин) е български монах, учителььь и художник. Една отводе щите фигуры в българското просветной движение през първата половина на 19 век, той е определен от като патриарх на българските учительььи и книжовници. Роден в Банско. Учи в Рилския манастир, където става монах и приема имято Неофит.

Той приема по каната на Васил Априлов да стане учителььь в Габровското взаимно училище през 1835 г. Съставя и издавна първата българска грамматика, изработва единствения экземпляр на първия български географски глобус (1836 г.). Съставя и първите училищни правилници, взаимно таблицы, превежда басните на Езоп, педагогически и религиозный сочинения. Глобусът на Н. Рилски се пази в музея на Рилския манастир.

Анастасия Димитрова (1815 – 1894) Тя е първата българска светская учителььька от епохата на Възраждането. Родена е в Плевен. През октомври 1839 г. открива в родния си град първото девической взаимно училище. Завършилите училище то девойки ставали учительььки или открывали нови взаимно училища в други градове в България.

В Шумен, Лом и Свищов били основании първите читалища. Някои съществуват и днесь. По времето на българското Възраждане работят над 130 читалища, благодарение на усилия тана по- таможни и просветлении възрожденци.

Българската экзархия През 19 век упорито и последовательно българите водят борьба по мирен път за самостоятельна църква. През 1870 г. Султанът признал автономна българска църква – Екзархия. Ферманът, с който е учреждена Българската экзархия. Печатът на экзархията, 1872 г., экспонат на НИМ.

Хилендарски манастир – голям сръбски манастир на Атон /держава на монами в Гърция/. Днес български манастир там е Св. Георги Зограф. Епископ – главная длъжност в църквата. / Видински митрополит Дометиан Величкия епископ Сионий/ Автономия - право на самоуправление.

Така власти признала българите за отделен народ сред другите християни в империя та. Българите започнали да се стремят и кем отделна держава.

Признателност Паметник на Паисий Хилендарски в гр. Банско, ….. в гр. Стрелча

Признателност Паметник на С. Врачански в гр. Враца Паметна плача на С. Врачански в гр. Видин Паметник на С. Врачански в гр. Средец

Признателност Паметник на Петър Берон в гр. Котел Читалище д-р Петър Берон в гр. Апприлци

Ден на народнище будите ли Общобългарски праздник, ознаменуващ долото на българските просветители, книжовници, революционеры и свети будите ли на възраждащия се национален дух. Отбелязва се ежегодно на 1 ноември и е официален праздник в Република България. За първи път се качества през 1906 г., a официально пре 1922 г. През 1945 е отменен. Традицията е възстановена през 1992 година. bchwJjhoMGw Линк кем клипа