6 слайд изобра- жения въпроси и задачи речник 3 4 план на урока начало СОП Урок 14 ФилмФилм ЕЛЕКТРОНЕН УЧЕБНИК ПО ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИЯ за седми клас МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНОЕТО, МЛАДЕЖТА И НАУКАТА ЕВРОПЕЙСКИ СОЦИАЛЕН ФОНД ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ г. Инвестира във вашето бъдеще Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз.

Движение за независима българска църква 1. Начало на българо-гръцкия църковен спор 2. Искания за български владици 3. Исканията на българите и първи успехи 4. Създаването на Българската екзархия Речник: Мегали идея, антагонизъм, дискриминация, Високата порта, Гюлхански хатишериф, Цариградски вестник, църквата Свети Стефан, Хатихумаюн, Великденската акция, Ферман от 1872 г., Българска екзархия. Раздел втори: Будителите Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз. Европейски социален фонд Инвестира във вашето бъдеще Оперативна програма развитие на човешките ресурси г. слайд изобра- жения въпроси и задачи речник 3 4 план на урока начало СОП Урок 14 ФилмФилм

1. Начало на българо-гръцкия църковен спор A. Зараждане на антагонизъм в отношенията между българи и гърци След падането на Цариград под османска власт г. на цариградския патриарх е признато правото да бъде духовен глава на всички източни (православни) християни в пределите на империята. Българите и гърците в първите векове на османското владичество живеят при еднакви условия. Двата народа си сътрудничат в борбата за преодоля- ване на трудностите. През първата половина на XIX век българите постигат забележими резултати в развитието си и тогава се заражда антагонизъм в отношенията с гърците. Б. Цариградската патриаршия, проводник на т.нар. "мегали идея" т.нар. "мегали идея" След 1830 г., когато се създава гръцка държава се про- карва т.нар.мегали идея – за гърцизиране на христи- янското не гръцко население в Османската империя. От началото на XIX в. патриаршията до голяма степен приема идеята за Велика Гърция в границите на няко- гашната Византийска империя. Гръцкото духовенство извършва всевъзможни насилия и злоупотреби и това предизвиква спонтанно движение на българите за църковнонационална независимост. Константинопол – наричан от българите Цариград Гръцката държава през1832 г. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз. Европейски социален фонд Инвестира във вашето бъдеще Оперативна програма развитие на човешките ресурси г. слайд изобра- жения въпроси и задачи речник 3 4 план на урока начало СОП Урок 14 ФилмФилм

2. Искания за български владици A. Първи опити за изгонване на гръцките владици 1824 във Враца начело с Димитраки Хаджитошев е първия опит за изгонване на гръцкия владика и замяната му с българин. Подобни акции се осъществяват и в други български градове. За начало на църковнонационалното движение се счита конфликта през 1838 г., когато търновци искат да отстранят гръцкия митрополит Панарет в Търново. Високата порта Високата порта Б. Гюлхански хатишериф – реформен указ на Високата порта През 1839 г. Високата порта оповестява т.нар Гюлхански хатишериф – реформен указ, в който се прокламират равни права за всички поданици на империята. Така българите имат вече законно основание да поставят редица въпроси и един от тях е замяната на гръцкия владика Панарет с българина Неофит Бозвели, но искането не е удовлетворено. Турското правителство застава на страната на Цариградската патриаршията. В. Неофит Бозвели и Иларион Макариополски начело на борбата за църковна независимост начело на борбата за църковна независимост Провалът на търновската акция дава тласък на повсе- местно движение. Начело застава бележитият учител и книжовник Неофит Хилендарски – Бозвели, но той е злепоставен пред високата порта от гръцкото духовенство и е заточен в Хилендарския манастир 1844 г. Н. Бозвели е отново в Цариград и подновява борбата вече заедно със своя съратник Стоян Михай- ловски, известен по-късно като Иларион Макариополски. Неофит Бозвели Иларион Макариополски Гюлхански хатишериф Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз. Европейски социален фонд Инвестира във вашето бъдеще Оперативна програма развитие на човешките ресурси г. слайд изобра- жения въпроси и задачи речник 3 4 план на урока начало СОП Урок 14 ФилмФилм

3. Исканията на българите и първи успехи A. Програмно послание на Неофит Бозвели и Иларион Макариополски до султана през 1844 г. Макариополски до султана през 1844 г. 1. Гръцките владици в България да бъдат заменени с българи. 2. Богослужението да се извършва на български език. 3. Владиците да получават точно определено възнаграждение. 4. Българите да имат свои църковни представители в Цариград, които да защитават българските национални интереси пред Високата порта. 5. Българите да имат своя черква в имперската столица и да издават свой църковен вестник. Б. Ферманът от 1849 г. През 1849 г. със специален ферман султанът разрешава на българите да имат своя църковна община в Цариград начело със български владика. С този акт Високата порта за първи път признава българите за отделен народ в империята. В. Първите успехи Александър Екзарх започва да издава български вестник Цариградски вестник. Заможният български патриот Стефан Богориди внук на Софроний Врачански, подарява своя къща за сграда на общинска черква в Цариград, която по името на дарителя е наречена Свети Стефан. През 1858 г. Иларион Макариополски е ръкоположен за български владика в църквата Свети Стефан. Къщата, подарена за българска църква от Стефан Богориди. Александър Екзарх Ст. Богориди Св. Стефан е единствената православна желязна църква г. със султански ферман се разрешава да се построи нов храм на мястото на изгорялата Дървена църква. Ил. Макариополски Цариградски вестник Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз. Европейски социален фонд Инвестира във вашето бъдеще Оперативна програма развитие на човешките ресурси г. слайд изобра- жения въпроси и задачи речник 3 4 план на урока начало СОП Урок 14 ФилмФилм

4. Създаването на Българската екзархия A. Хатихумаюн – ферман за реформи (1856 г.) През 1856 г. е оповестен нов реформен акт т.нар. Хатихумаюн, в който се обещават граждански права и равенство на всички поданици. Това дава нов тласък на борбата на българите за църковна независимост, която е координирана от Цариградската българска община. Активна роля играят обществениците П. Р. Славейков, Найден Геров, Гаврил Кръстевич Стоян Чомаков и др. Б. Великденската акция – 3 април 1860 г. На 3 април 1860 г. по време на тържествената велик- денска служба в българския храм Свети Стефан в Цариград митрополит Иларион Макариополски не споменава името на вселенския гръцки патриарх. Така Иларион Макариополски символично отхвърля властта на патриаршията над българското паство и отделянето на българската църква от патриаршията. Официалното уреждане на въпроса се усложнява поради упоритата съпротива на Цариградската патриаршия В. Учредяването на самостоятелна Българска екзархия На 28 февруари 1870 г. султан Абдул Азис издава ферман за учредяване на самостоятелна Българска екзархия. При учредяването си Българската екзархия обхваща почти всички български области в Мизия, Тракия Добруджа и Македония. От този момент българите са официално признати като самостоя- телна национална общност в Османската империя. Интериор (1891 г.) на българския храм Свети Стефан в Цариград Хатихумаюн –ферман на султана за реформи (1856 г.) Ферман от 1872 г. за учредяване на самостоятелна Българска екзархия. Печат на Българ- ската екзархия, 1872 г. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз. Европейски социален фонд Инвестира във вашето бъдеще Оперативна програма развитие на човешките ресурси г. слайд изобра- жения въпроси и задачи речник 3 4 план на урока начало СОП Урок 14 ФилмФилм

Карта на Българската екзархия ( ), която обхваща почти всички български области в Мизия, Тракия Добруджа и Македония.. Делегатите на Първият църковно-народен събор (Цариград, 1871) Фермана от 1872 г. за учредяване на самостоятелна Българска екзархия. Печат на Българската екзархия, 1872 г. Българската екзархия ( ) Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз. Европейски социален фонд Инвестира във вашето бъдеще Оперативна програма развитие на човешките ресурси г. слайд изобра- жения въпроси и задачи речник 3 4 план на урока начало СОП Урок 14 ФилмФилм

Речник: Мегали идея Мегали идея – Антагонизъм Антагонизъм – Високата порта Високата порта – Гюлхански хатишериф Гюлхански хатишериф – Цариградски вестник Цариградски вестник – Църквата Свети Стефан Църквата Свети Стефан – Хатихумаюн Хатихумаюн – Великденската акция Великденската акция – Ферман от 1872 г. Ферман от 1872 г. – Българска екзархия Българска екзархия – Наричана още Велика идея. Същността на този гръцки идеал се обобщава в следното изречение: Възкръсване на Гърция в рамките на нейното териториално величие, военна сила и културно великолепие. Всички православни християни в някогашната византийска територия са гърци, независимо от езика и етноса им. противопоставяне. входът на сградата на турското правителство, който става негов символ. (хат-и-шериф – букв. честно писмо), ферман обявен 1839 г. в присъствието на султан Абдул Меджид в т.нар. Павилион на розите (Гюлхане) на султанския дворец. Хатишерифът провъзгласява равноправие на всички поданици на империята, независимо от тяхната националност и вероизповедание. български седмичник, излизал в Цариград от 1848 до 1862 година и е едно от най-сериозните издания на български език от възрожденския печат. Стефан Богориди (внук на Софроний Врачански) подарява своя къща за сграда на общинска черква в Цариград, по името на дарителя е наречена Св.Стефан. (хат-и хумаюн – букв. щастливо писмо, ферман от 1856 г., който повтаря основните постановки на Гюлханския хатишериф и обещава нови реформи. на 3 април 1860 г. по време на тържествената великденска служба в българ- ския храм Свети Стефан в Цариград митрополит Иларион Макариополски не споме- нава името на вселенския гръцки патриарх и така символично отхвърля властта на патриаршията над българското паство. на 28февруари 1872 г. султан Абдул Азис издава ферман за учредяване на самостоятелна Българска екзархия. национална организация на Българската православна църква, която е учредена със султански ферман от 28 февруари 1870 г. и просъществувала до 1953 г. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз. Европейски социален фонд Инвестира във вашето бъдеще Оперативна програма развитие на човешките ресурси г. слайд изобра- жения въпроси и задачи речник 3 4 план на урока начало СОП Урок 14 ФилмФилм

Въпроси и задачи: 1. Кога се заражда антагонизъм в отношенията с гърците? 2. Кога се прокарва т.нар мегали идея и каква е нейната цел? 3. Къде и кога се организират първите опити за изгонване на гръцките владици от българските земи? 4. Кое събитие се счита за начало на църковнонационалното движение на българите? 5. Кога е издаден и какво прокламира т.нар. Гюлхански хатишериф? 6. Кои две личности застават начело на борбата за църковна независимост? 7. Посочете петте искания в програмното послание на Неофит Бозвели и Иларион Макариополски до султана през 1844 г. 8. Кой започва да издава български вестник Цариградски вестник? 9. Защо новоизградената общинска черква в Цариград е осветена с името Свети Стефан? 10. Кой през 1858 г. е ръкоположен за български владика в църквата Свети Стефан? 11. С кой акт (ферман) Високата порта за първи път признава българите за отделен народ в империята? 12. Избройте имената на български общественици, които се включват активно в борбата за църковна независимост. 13. Кога се провежда т.нар.Великденска акция? 14. На коя дата султан Абдул Азис издава ферман за учредяване на самостоятелна Българска екзархия? 15. Кои български области обхваща при учредяването си Българската екзархия? Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз. Европейски социален фонд Инвестира във вашето бъдеще Оперативна програма развитие на човешките ресурси г. слайд изобра- жения въпроси и задачи речник 3 4 план на урока начало СОП Урок 14 ФилмФилм

Това вече го знаем След падането на Цариград под османска власт г. на цариградския патриарх е признато правото да бъде духовен глава на всички източни (православни) християни в пределите на Османската империя. През първата половина на XIX век българите постигат забележими резултати в развитието си и тогава се заражда антагонизъм в отношенията с гърците, a след 1830 г., когато се създава гръцка държава се прокарва т.нар мегали идея – за гърцизиране на християнското не гръцко население в империята във Видин начело с Димитраки Хаджитошев е първия опит за изгонване на гръцкия владика и замяната му с българин, но за начало на църковнонационалното движение се счита конфликта през 1838 г., когато търновци искат да отстранят гръцкия митрополит Панарет в Търново. През 1839 г. Високата порта оповестява т.нар Гюлхански хатишериф – реформен указ, в който се прокламират равни права за всички поданици на империята и българите имат вече законно основание да поставят редица въпроси и един от тях е замяната на гръцкия владика Панарет с българина Н.Бозвели. Програмното послание на Н.Бозвели и Ил. Макариополски до султана през 1844 г. включваПрограмното послание на Н.Бозвели и Ил. Макариополски до султана през 1844 г. включва замяна на гръцките владици с българи, богослужението да се извършва на български език, владиците да получа- ват точно определено възнаграждение, българите да имат свои църковни представители в Цариград, и своя черква в имперската столица и да издават свой църковен вестник. През 1849 г. със специален ферман султанът разрешава на българите да имат своя църковна община в Цариград начело със български владика и така с този акт Високата порта за първи път признава българите за отделен народ в империята. Александър Екзарх издава Цариградски вестник, Стефан Богориди подарява своя къща за сграда на общинска черква в Цариград, която по името на дарителя е наречена Свети Стефан, а през 1858 г. Иларион Макариополски е ръкоположен за български владика в църквата Свети Стефан. През 1856 г. е оповестен нов реформен акт т.нар. Хатихумаюн, в който се обещават граждански права и равенство на всички поданици. На 3 април 1860 г. по време на служба в българския храм Свети Стефан в Цариград митрополит Ил. Макариополски не споменава името на вселенския гръцки патриарх и така символично отхвърля властта на патриаршията над българското паство. На 28февруари 1872 г. султан Абдул Азис издава ферман за учредяване на самостоятелна Българска екзархия, която обхваща почти всички български области в Мизия, Тракия Добруджа и Македония. От този момент българите са официално признати като самостоятелна национална общност в империята. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз. Европейски социален фонд Инвестира във вашето бъдеще Оперативна програма развитие на човешките ресурси г. слайд изобра- жения въпроси и задачи речник 3 4 план на урока начало СОП Урок 14 ФилмФилм

Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз. Европейски социален фонд Инвестира във вашето бъдеще Оперативна програма развитие на човешките ресурси г. слайд изобра- жения въпроси и задачи речник 3 4 план на урока начало СОП Урок 14 ФилмФилм Филм 3.39 минФилм 3.39 мин. - Борецът за църковна свобода Ил.Макариополски Филм 6.19 минФилм 6.19 мин. - Българските униати Филм 2.29 минФилм 2.29 мин. - Зов за помощ на България от Неофит Бозвели Филм 1.02 минФилм 1.02 мин. - Екзархията в Македония Филм 5.37 минФилм 5.37 мин. - Българският Великден Филм минФилм мин. - Християнството в Османската империя К р а й Филмотека Филм минФилм мин. - Църквите в Русе Филм 5.53 минФилм 5.53 мин. - Църковно - националните борби на българите Филм 5.45 минФилм 5.45 мин. - Създаването на Българската екзархия Филм 8.39 минФилм 8.39 мин години от Българския Великден Филм 3.41 минФилм 3.41 мин. - Петко Славейков-будител и борец за църковна свобода