Обобщителен урок – 2 част Обобщителен урок – 2 част. д-р Танчо Агушев СУ П. Яворов- Пловдив ЕКОЛОГИЯ. - презентация

1 Обобщителен урок – 2 част Обобщителен урок – 2 част. д-р Танчо Агушев СУ П. Яворов- Пловдив ЕКОЛОГИЯ

2 1.СРЕДА НА ЖИВОТ тази част от природата, в която живеят организмите Видове среда на живот: Сухоземна среда на живот Сухоземна среда на живот Водна среда на живот Водна среда на живот Почва Почва Организмова среда на живот Организмова среда на живот 1.2. Местообитание са тези участъци от средата,които предлагат необходимите условия за живот на организмите Биотоп -са конкретни участъци на местообитанието, където живеят отделните видове.

3 2.ЕКОЛОГИЧНИ ФАКОРИ тези фактори на средата, които оказват влияние върху организмите тези фактори на средата, които оказват влияние върху организмите 2.1. АБИОТИЧНИ ФАКТОРИ 2.1. АБИОТИЧНИ ФАКТОРИ – въздействията на неживата природа върху организмите(температура, влажност, светлина, налягане и др.) 2.2. БИОТИЧНИ ФАКТОРИ 2.2. БИОТИЧНИ ФАКТОРИ – взаимоотношенията между организмите вътревидови взаимоотношения междувидови взаимоотношения 2.3. АНТРОПОГЕННИ ФАКТОРИ 2.3. АНТРОПОГЕННИ ФАКТОРИ – влиянието на човека върху всички организми и върху околната среда.

4 2.ЕКОЛОГИЧНИ ФАКТОРИ 2.4. Екологична пластичност 2.4. Екологична пластичност – способността на организмите да понасят в определени граници определен екологичен фактор Еврибионти Еврибионти – индивиди, които понасят в широки граници влиянието на даден фактор Стенобионти Стенобионти – индивиди, които търпят влиянието в тесни граници.

5 3.СВЕТЛИНАТА КАТО ЕКОЛОГИЧЕН ФАКТОР 3.1. ХАРАКТЕРИСТИКА НА СРЕДАТА видима светлина, инфрачервени лъчи, ултравиолетови лъчи значение на светлината 3.2. ЕКОЛОГИЧНИ ГРУПИ РАСТЕНИЯ спрямо изискванията към светлината Светлолюбиви – малки листа, светлозелени, малко хлорофил (житни, глухарче, бреза, дъб, ясен) Сенколюбиви – големи, тъмнозелени листа, много хлорофил (мъхове, папрати, здравец, киселец, момина сълза) Сенкоиздържливи – листата се развиват съобразно осветеността на местообитанието (къпина, чемшир, смърч) спрямо продължителността на слънцегреене Растения на дългия ден – ръж, картофи, грах, ориз, слънчоглед и др. Растения на късия ден – памук, фасул, кокиче, памук и др.

6 3.3. ЕКОЛОГИЧНИ ГРУПИ ЖИВОТНИ Дневни – активни през деня – дневни грабливи птици, кокошеви птици, дневни пеперуди и др Нощни – активни през нощта – таралеж, бухал, кукумявка, нощни пеперуди и др Сумрачни – активни привечер – прилепи, комари и др Непонасящи слънчевата светлина – пещерни, дълбоководни, почвени и др. 3.СВЕТЛИНАТА КАТО ЕКОЛОГИЧЕН ФАКТОР

7 4. ТЕМПЕРАТУРАТА КАТО ЕКОЛОГИЧЕН ФАКТОР 4.1. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ФАКТОРА 4.2. Приспособления за преживяване при растенията към високи температури към високи температури – затваряне на устицата, восък върху листата, лъскава повърхност към ниски температури към ниски температури – натрупване на резервни въглехидрати и увеличаване на концентрацията на соли в клетката, стелещи се стъбла, дебел корк, власинки по листата и стъблата Приспособления на животните физиологични физиологични – активна промяна в обмяната на веществата морфологични морфологични – повече мастна тъкан, гъста космена покривка, тъмни цветове на козината на тялото етологични етологични – миграции, изграждане на убежища, струпване на индивиди на едно място за затопляне и др.

8 4. ТЕМПЕРАТУРАТА КАТО ЕКОЛОГИЧЕН ФАКТОР 4.4. ГРУПИ ЖИВОТНИ СПРЯМО ИЗИСКВАНИЯТА ИМ КЪМ ТЕМПЕРАТУРАТА Хомотермни Хомотермни – животни с постоянна телесна температура, независещи от температурата на околната среда (почти всички бозайници и птици) Хетеротермни Хетеротермни – в активно състояние са с постоянна телесна температура, но през зимата изпадат в неактивно състояние – с по-ниска температура (мечки, прилепи, сънливци, таралежи) Пойкилотермни Пойкилотермни – животни, чиято телесна температура се определя от температурата на околната среда ( всички безгръбначни, риби, земноводни, влечуги).

9 4. ТЕМПЕРАТУРАТА КАТО ЕКОЛОГИЧЕН ФАКТОР ГРУПИ ЖИВОТНИ СПРЯМО ИЗИСКВАНИЯТА ИМ КЪМ ТЕМПЕРАТУРАТА Хомотермни

10 4. ТЕМПЕРАТУРАТА КАТО ЕКОЛОГИЧЕН ФАКТОР ГРУПИ ЖИВОТНИ СПРЯМО ИЗИСКВАНИЯТА ИМ КЪМ ТЕМПЕРАТУРАТА Хетеротермни

11 4. ТЕМПЕРАТУРАТА КАТО ЕКОЛОГИЧЕН ФАКТОР ГРУПИ ЖИВОТНИ СПРЯМО ИЗИСКВАНИЯТА ИМ КЪМ ТЕМПЕРАТУРАТА Пойкилотермни

12 5.ВЪЗДУХЪТ КАТО ЕКОЛОГИЧЕН ФАКТОР 5.1. Значение състав на въздуха атмосферно налягане и плътност движение на въздушните маси – ветрове Приспособления на организмите при растенията – флаговидни корони; здрава механична тъкан; ниски, стелещи се стъбла; хвърчилки за разпространение на семената при животните – подкожен слой мастна тъкан; козина; използва се за ориентир, чрез разнасяне на миризмите и др.

13 6.ВОДАТА КАТО ЕКОЛОГИЧЕН ФАКТОР 6.1. Характеристика екологични зони свойства на водата – плътност, съдържание на кислород и въглероден диоксид, соленост, твърдост и др Групи хидробионти Планктон Планктон - организмите, които се носят пасивно във водата, без да потъват (едноклетъчни) Нектон Нектон - организми, които активно плуват във водата (риби, водни бръмбари) Бентос Бентос - тези, които живеят на дъното или в тинята и пясъка (ларви на различни ручейници, различни видове червеи).

14 6.3.Групи растения спрямо изискванията им към водата Хидрофити Хидрофити са растения, които могат да живеят при постоянно наличие на вода, не регулират транспирацията (водна лилия, водна леща, водорасли) Хигрофити Хигрофити – растения, които обитават влажни местообитания, защото не могат да контролират транспирацията (ориз, папур, тръстика и др.) Мезофити Мезофити – растения, които обитават умерено влажни места, имат достатъчно устица, с които регулират изпарението на водата (липа, здравец, люляк, бор, жито и др.) Ксерофити Ксерофити – растения, които обитават сухи места, пустини и трябва да задържат влагата (кактуси) 6.4. Групи животни 6.4. Групи животни – хидрофили, хигрофили, меезофили, ксерофили 6.ВОДАТА КАТО ЕКОЛОГИЧЕН ФАКТОР

15 7.ПОЧВАТА КАТО ЕКОЛОГИЧЕН ФАКТОР 7.1. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПОЧВАТА КАТО СРЕДА НА ЖИВОТ състав на почвата свойства на почвата –физични, химични, биотични 7.2. ЕКОЛОГИЧНИ ГРУПИ ПОЧВЕНИ ОРГАНИЗМИ Геобионти Геобионти - животни, които постоянно живеят в почвата – къртица, дъждовен червей, сляпо куче. Геофили Геофили - животни, които временно живеят в почвата - майски бръмбар и ларвите на други насекоми. Геоксени Геоксени – временно убежище или място за търсене на храна.

16 8. ВЗАИМООТНОШЕНИЯ В БИОЦЕНОЗИТЕ 8.1. ВИДОВЕ вътревидови междувидови 8.2.НЕУТРАЛНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ( 0;0 ) 8.3.Положителни взаимоотношения Коменсализъм Коменсализъм (+;0) – взаимоотно- шение, при което индивидите от един вид намират убежище и храна при друг вид, без да го конкурират (лъвове - лешояди; северна лисица - бяла мечка).

17 Сътрудничество (протокооперация), (+;+) Сътрудничество (протокооперация), (+;+) - отношения между два вида,които са полезни и за единия, и за другия, но всеки от тях може да живее без другия (листни въшки и мравки; рак пустинник и актиния) Мутуализъм,симбиоза (+;+) Мутуализъм,симбиоза (+;+) - взаимоотношение между два вида, от което и двата вида имат полза един от друг и не могат един без друг (бактерии и преживни животни, азотфиксиращи бактерии и бобови растения, лишеи – симбиоза между водорасли и гъби) 8. ВЗАИМООТНОШЕНИЯ В БИОЦЕНОЗИТЕ

18 8.4.Отрицателни взаимоотношения Конкуренция(-;-) Конкуренция(-;-) - възниква когато за един и същ ресурс се конкурират два вида, единият от които е стенобионт, а другият еврибионт, то първият винаги надделява в конкуренцията и измества втория Хищничеството (+;-) Хищничеството (+;-) е взаимодействие между видовете, при което индивид от един вид убива и изяжда индивид от друг вид. (лисица - яребица; щъркел - змия). 8. ВЗАИМООТНОШЕНИЯ В БИОЦЕНОЗИТЕ

19 Паразитизмът (+;-) Паразитизмът (+;-) е взаимодействие, при което индивид от един вид се храни и живее за сметка на индивид от друг вид, но без да го убива веднага, а често и въобще не го убива (вътрешни паразити са тениите, метилът, детски глист и др.; външни паразити са въшки, кърлежи, бълхи. Паразитизъм има и при растенията-синя китка, главни, ръжди и др.) Аменсализъм (-;0) Penicillium Juglans juglone Аменсализъм (-;0) отношение между два организма, при което единия индивид потиска или наранява другия, без това да му носи какъвто и да е ефект – полза или вреда (Хлебната плесен Penicillium отделя антибиотика пеницилин, който убива бактериите. Черното орехово дърво от вида Juglans nigra. Корените му отделят химичното вещество juglone, което често убива околните растения. 8. ВЗАИМООТНОШЕНИЯ В БИОЦЕНОЗИТЕ

20 9. АНТРОПОГЕННИ ФАКТОРИ Антропогенни положителни фактори 9.1. Антропогенни положителни фактори Антропогенни отрицателни фактори 9.2. Антропогенни отрицателни фактори ЗАДАНИЕ ЗАДАНИЕ: Напишете: 1.5 отрицателни и 5 положителни антропогенни фактора, в които самите вие взимате участие 2.Кратко есе, описание Как изглежда средата на живот около моя дом.