Трети март е дата, която всички ние трябва да помним, защото ни е дала най-святото - свободата. Това е денят, сложил край на пет вековно робство и на една величава борба, взела много скъпи жертви от огъня на бунтове и въстания.

В памет на загиналите в героичната отбрана на прохода е създаден Храм-паметникът Шипка. Той е един от най-впечатляващите със своите размери и историческа стойност български паметници.

Георги Бенковски Васил Левски Георги Раковски Борци за свобода

Чета Бенковски Най-голямата конна бойна сила по време на Априлското въстание, създадена по идея на Георги Бенковски, лети от село на село за да повдига въстанието и духа на населението.

Той е роден в семейството на овчаря Стоян Далакчиев в село Медвен, Сливенско. Истинското му име е Джендо Стоянов Джедев. Учи в църковното училище в родното си село. След това е овчар в село Инджекьой (днес Тополи), Варненска област и в село Подвис, Бургаска област. Докато чиракува за шивач в Русе се включва в Русенския революционен комитет.

Захари Стоянов е български революционер, политик и писател. Водач в Априлското въстание, той става и негов пръв историограф с книгата си Записки по българските въстания. Той ръководи организацията на съединението на Княжество България с Източна Румелия през На 2 август 1889 г. по случай двегодишнината от всъпването на престола на княз Фердинанд I, Захари Стоянов е удостоен с Княжеския орден Св. Александър I-ва степен. Бюст-паметник на Захари Стоянов в борисовата градина в гр.София Дейци на БРТЦК, Пловдив, лятото на 1885 г.

Името на Захари Стоянов носи морският нос Захари на остров Робърт, Южни Шетлъндски острови, Антарктика. Наименуван е на българския писател и историограф Захарий Стоянов ( ), и във връзка със селищата Захари Стояново в Североизточна България. Името е официално дадено на 15 декември 2006 г.

Записки по българските въстания (пълно заглавие: Записки по българските въстания. 1870–1876. Разказ на очевидец) е историко-мемоарно съчинение на писателя и революционер Захарий Стоянов. Негова тема са борбите за национално освобождение на българите в периода г. Състои се от три тома, издадени за пръв път съответно през 1884, 1887 и 1892 г. Книгата е посветена на Любен Каравелов. С нея се поставя началото на съвременната българска историография. Захари Стоянов изтъква като главен мотив за написването им необходимостта да се съхрани правдив спомен за най-важната, според него, част от историята на България след падането ѝ под османско владичество въстанията. Основните събития описани в Записките са несполучилото Старозагорско въстание, образуването на Гюргевския революционен комитет, подготовката на Априлското въстание, сформирането на Хвърковатата чета на Бенковски, хода на въстанието и най-вече случилото се в Пловдивски революционен окръг, в който е апостол самият автор. Разказът завършва с погрома на въстанието. Записките остават недовършени поради ранната смърт на автора.

Великото народно събрание в Оборище Захари Стоянов

Широкият поглед на автора превръща творбата му не само историческо и мемоарно съчинение, а дава цялостна представа за живота в България в последните години преди Освобождението. В съчинението си Захарий Стоянов оставя портрети на ред видни революционери: Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Панайот Волов, баба Тонка, Матей Преображенски, Кочо Чистеменски, Никола Обретенов.

Великото народно събрание в Оборище откъс от Записки по българските въстания Отворете учебниците на стр. 96