Агънцето букви не познава, в стадото щастливо преживява, към овцата майка бързо тича да й каже колко я обича.

С Б започва думата България, с Б започва и Балкана стария, с Б започва моят роден град Бургас. Колко много ги обичам аз!

С В започва думата врабче. То е пъргаво като момче, скача върху клони и балкони, с нас дружи през всичките сезони.

С четина черна е покрит глигана, живее той в горите на Балкана, от него, щом се разяри, се плашат мечките дори.

С Д започва думата дете. То само не може да расте. Нужна му е грижата голяма заедно от татко и от мама.

Е е буквата на Ежко Бежко. Той се движи бавно, тежко-тежко, а пред враговете свит застава и с бодлите остри се спасява.

С буква Ж жирафът се гордее. Той в гореща Африка живее. Има шия толкова голяма, по-висок в света от него няма.

З е буквата на всяко зайче. От дете човекът знай, че зайчето с ушите дълги чува и от всяко нещо се страхува.

С буква И иглата се познава: малка, остра, лъскава – веднага на шивач при шиене помага, но с иглата всеки да внимава!

Течност кафява в шишенце прибрана. Ако по кожата стане ти рана, с йода внимателно тя се намазва и от инфекция йодът предпазва.

С К започва думата кокиче. То на Баба Марта е момиче, със камбанка бяла поздравява и ни казва:,,Пролет приближава.

Във градината лалета през април красиво разцъфтяват. Пъстрите си чашки полюляват под разцъфнали дървета.

С М започва думичката мама. Мама значи обич най-голяма, затова най-много заслужава обич и от нас да получава.

Леко скача, бързо тича – невестулка се нарича. Вий от нея зиме, лете кокошарника пазете.

О е първа буква на орела – птица силна, птица много смела. Тя лети далеч във висините, все нагоре гледа към звездите.

С буква П петелът се гордее, има много пъстра перушина, горд е сред кокошата дружина и от радост,,Кукуригу! пее.

С буква Р се розата познава. Разни рози по земята има. Розата ни с аромат дарява, казват й Царица на цветята.

Бързо над гори, полета прелетява самолета, изпреварва без умора всички птици във простора.

С Т започва думичката татко, казваме му тате по-накратко. В къщи той е сила и опора и защитник наш пред лоши хора.

Ухото има буква У в началото, ухото тъй създадено е цялото да може всеки шум и звук да чува, така човекът със света общува.

С буква Ф гордее се фонтана. Вдига той водата си нагоре и бълбука, плиска и говори, и се къпе в чиста бяла пяна.

Буква Х е буквата на хляба, хляба, който всеки ден ни трябва. Щастие е в пролет, лято, зима на трапезата ни хляб да има.

С лебедова шия като булка опва струни стройната цигулка, а засвири ли с лъка, тогава всичко живо и се възхищава.

С Ч започва думата черешка. Във градина тя цъфти и зрее и облечена с червена дрешка посред много дружки хубавее.

С буква Ш се пише шал – помнете! Щом задухат силно ветровете и ледът върху реки полази, шалът топъл от студа ни пази.

А за буква Щ се всеки сеща: щъркелът такава буква има. Щом през март си тръгне баба Зима всеки с радост щъркела посреща.

С Ъ започва думичката ъгъл. Я кажи: нали не съм излъгал? Може някой първи път да чува: село с име Ъглен съществува.

Ь е буквичка мъничка, мълчалива тя стои самичка, но пред О гласът й се открива и тогава става буква жива.

С буква Ю ютията познават. С нея дрехите ни глади мама, радостта на всички е голяма – дрехите ни по-красиви стават.

Ябълките с буква Я започват. На пазара с радост ги посочват. Хапвайте ги – жълти и червени – да сте здрави, бодри и засмени.

По стихове на Борис Бухчев адаптира М.Чанева