4 етап

ЛИМОНИЯ Веднъж отидох в Лимония. Там всички хора са жълти и ядат на ден по 16 лимона! Отидох в центъра на един град и попитах един жълт човек: - Къде мога да намеря сладнарница за да си купя лимонов сладкиш? - Върви само направо – ми отговори Лимончо. Аз го послушах и тръгнах.По едно време усетих, че съм се загубила. Тръгнах накъдето ме водеше умът. Вървях, вървях и най-сетне се върнах в лимонадения хотел. На сутринта се събудих, защото някой чукаше на вратата ми. - Здравейте, идва лимонсървиз. Поканих го вътре и му предложих да закусва с мен. Запознахме се.Той се казваше Люмонейчо. Така станахме приятели. Върнах се у дома за да взема мама и тате с мен. И на тях им хареса в Лимония, но не останаха. Аз останах! Излизахме на разходка с Люмонейчо. Поканих и приятелките си и ги запознах с Лимончо и Люмоней. И на тях много им хареса тук! Чувствам се като вкъщи и се радвам много! Елина Искренова – 2д клас 54 СОУ Св. Иван Рилски

СУПЕРДИСТАНЦИОННО Един ден Мими решила да погледа телевизия.Когата включила телевизора, дистанционното изведнъж се омагьосало! Мими натиснала един бутон и се учудила – от телевизора излязла една зла вещица, която превърнала масата в жаби! Мими се уплашила и затова бързо натиснала друг бутон...Така върнала обратно вещицата в телевизора. Сега тя вече разбрала какви сили притежавало нейното дистанционно! Без да иска пак натиснала бутон и всички бонбони излезли от телевизора. Цялата къща се напълнила с бонбони! Мими изяла два, три, но тя не знаела, че дори и те са вълшебни! След малко се превърнала във фея и много се зарадвала… Така Мими заживяла много щастлива като фея със своето супердистанционно! Ха Ви Чан Митева – 2д клас 54 СОУ Св. Иван Рилски

СУПЕРДИСТАНЦИОННО Живели някога един човек и една жена, която все оплаквала: - Защо само ние си нямаме телевизор? Накрая вече човекът не издържал и купил телевизор. Тя спряла да се оплаква. Но … Дистанционното не било обикновено, а било супердистанционно. Жената можела да влезе във филма. Даже можела да накара, каквото си поиска да излезе оттам. Веднъж жената влязла в един филм и останала там… Благовест Цолов – 2д клас 54 СОУ Св. Иван Рилски

ОСЕМОБИЛ Един човек си купил кола. Тя била с осем седалки, осем врати, осем джданти, осем прозореца и осем гуми. Тя се наричала осемобил. Била с екстри и много модерна – с червен цвят и със зелени джанти! Веднъж се случило нещо страшно. Докато човекът карал, колата катастрофирала. Но понеже осемобилът бил модерен, му се включили въздушните възглавници и никой не пострадал. Ако си добър с колата си и тя ще ти отвръща със същото. Валентин Атанасов – 2д клас 54 СОУ Св. Иван Рилски

ЛИМОНИЯ Имало една страна на име Лимония. Там хората ядели само лимони! Толкова харесвали лимоните, че се обличали само в жълто. Дори кръстили едно новородено бебе Лимончо. Всички хора се радвали на новото бебе. Константин Киров – 2д клас 54 СОУ Св. Иван Рилски

АВТОДРУС Автобусът вървял и се клател.Вървял бързо за екскурзия. Случило се нещо.Автобусът се друснал и се счупил. После го оправили и пак отишъл на екскурзия. Децата били доволни! Андрей Туков – 2д клас 54 СОУ Св. Иван Рилски

СУПЕРДИСТАНЦИОННО Един ден в града се случило нещо интересно… Малката Лили гледала детско, в което се разказвало за едно момиченце, което отишло в ерата на динозаврите, с неговото малко братче. И Лили имала братче, което се казвало Томи! Тогава тя му казала: - Томи, подай ми дистанционното. Брат и го дал и седнал до нея. Тя натиснала едно копче и чудо – влезли и те в ерата на динозаврите! Първо малко се изплашили, но след това видели един диплодог и се качили на него. След това се прибрали вкъщи с един неочакван портал, който се включвал на всеки две години. Влезли в него и се озовали вкъщи. Когато се прибрали били много щастливи, въпреки че това пътуване ги изплашило. Лияна Стойчева– 2д клас 54 СОУ Св. Иван Рилски

АВТОДРУС Имаше едно време един автодрус, който беше запазен и почти нов. Госпожата реши да ни заведе на Витоша с новия автодрус. На другия ден тръгнахме. Но автодрусът много друсаше. Сигурно затова го наричаха автодрус, защото много друсаше. Разтревожихме се, но бяхме много доволни. Гергана Гроздева – 2д клас 54 СОУ Св. Иван Рилски

ЛИМОНИЯ Имало едно време град, който бил много странен. В него хората били много кисели. Градът се казвал Лимония. В него имало много хора и всички те ядели само лимони и пиели само лимонов сок. Но един ден нещо станало… В Лимония се разчуло, че изригнал вулкан наблизо, но понеже всички били много кисели само се изпокрили и не помислили за другите. Те не работили в екип и не направили нищо, за да се защитят. Така Лимония изчезнала без следа и завинаги! Александър Влаховски – 2д клас 54 СОУ Св. Иван Рилски

СУПЕРДИСТАНЦИОННО Един ден Иво намерил някакво дистанционно. Той се прибрал и видял, че дават Трансформърс. Зарадвал се много и си казал: - Ако можех да го доведа тук пред мен… Дистанционното блеснало и пред Иво се появили всички роботи. Той се зарадвал, но… роботите били много зли. Те създали хаос и никой не можел да ги спре. Един ден на Иво му писнало от злините на роботите. Той взел супердистанционното и излязъл. Видял роботите и казал: - Довиждане, роботи! – кликнал върху едно копче и ги изпратил обратно в телевизора. Така Иво станал герой. Любомир Илиев – 2д клас 54 СОУ Св. Иван Рилски

СУПЕРДИСТАНЦИОННО Един ден Хари се връщал от училище. Той имал супердистанционно и можел да отива в различни светове. Хари искал да отиде в града на Батман. Натиснал копчето и се пренесъл там. Започнал да се бие със злото, заедно с Батман. Когато Хари се прибрал у дома, видял приятелката си Сужи. - Здравей, Сужи! Ела с мен да играем на една игра. - Добре. Отишли в къщата на Хари и той я попитал: - Къде искаш да отидеш? - Искам да видя къде живеят еднорозите. Хари включил дистанционното, но то не работело. Каквото и да правел, нищо не помръдвало. Но той измислил нещо... Взел един кабел, включил супердистанционното и така успели да отидат в света на еднорозите. Когато се прибрали, Сужи казала на Хари, че се чувствала прекрасно и била много доволна от разходката. Каоян Иванов – 2д клас 54 СОУ Св. Иван Рилски

АВТОДРУС Един ден отидох на екскурзия с целия клас. Като се качих на автобуса шофьорът ми каза: - Добре дошъл в автодруса. Аз се учудих но седнах на седалката. През повечето време страшно много друсаше, та чак да ти прилошее. Най – накрая автодрусът спря. Когато станах от седалката, аз се клатех насам – натам и така слязох. Шофьорът ме попита: - Друсаше ли много. Аз отговорих: - Да много друсаше, но явно затова го наричате автодрус. Божидар Некезов – 2д клас 54 СОУ Св. Иван Рилски

ОСЕМОБИЛ Днес излязох с приятели на разходка. Имаше изложба, която разгледахме. Отидохме да видим най – странните коли. Там имаше много интересни коли! Влязохме в първата галерия. Ходихме, ходихме и разглеждахме, но там не бяха толкова странни колите… После отидохме във втората галерия, но и там не бяха интересни! Но не знаете каква кола имаше в последната галерия! Имаше кола с осем врати, с осем волана, с осем педала, с осем копчета и беше дълга осем метра! Аз попитах: - Колко струва тази кола? - Нищо, защото не се продава! Симеон Средков– 2д клас 54 СОУ Св. Иван Рилски

СУПЕРДИСТАНЦИОННО Аз имам супердистанционно. С него мога да вляза във филмите. Веднъж обаче го изпуснах на земята. Тогава то спря да работи, защото батериите му се изгубиха. Отидох до магазина, за да купя, но нямаше. Върнах се вкъщи и се сетих за батериите в количката ми. Взех ги и ги сложих в супердистанционното. Тогава отидох отново в света на филмите. Лъчезар Христов – 2д клас 54 СОУ Св. Иван Рилски

ОСЕМОБИЛ Eдин осемобил имал осем седалки, осем врати и осем прозореца. Карал го един човек и всички се заглеждали в неговата кола. Когато се прибирал вкъщи, казвал на жена си и детето: - Всички на улицата се заглеждат по моя осемобил. - Тате, може ли пак да видя отвътре колата ти? - Да, разбира се. Ела с мен в гаража. Момиченцето отивало и влизало в колата. После се връщало за да си напише домашните и викало майка си. - Колко е голяма! – не спирала да се учудва тя, после се връщала за да измие чиниите и да помогне на дъщеря си Ани за домашните. Веднъж Ани попитала баща си: - Тате, ако не е много късно, може ли да отидем с осемобила и моето колело в парка? Те отишли в парка, а Ани показала как можела да кара без ръце. Тя обаче не видяла една бабунка и паднала от колелото. Баща й казал: - Не се хвали, без да знаеш какво има пред тебе! Когато се върнали в колата, баща й се опитал да запали осемобила, но не успял, защото се бил счупил… Виктория Недкова – 2д клас 54 СОУ Св. Иван Рилски

АВТОДРУСИЯ Марина много искала да отиде в града, в който имало много автодруси. Тя попитала майка си: - Мамо може ли да отидем в Автодрусия? - Да, разбира се – отвърнала майката. Започнали да приготвят багажа. Когато се прибрал таткото на Марина, тя му казала: - Тате, иди да оправиш колата. - Добре. След малко багажът бил готов. Марина и майка и слезли при колата. Те тръгнали на път. Пътували много, но накрая стигнали в Автодрусия. Намерили хотел и се настанили. Било вечер, затова си легнали да спят. През нощта дошъл крадец и им откраднал колата. На сутринта видели, че колата им я няма. Бащата се обадил в полицията. По-късно намерили крадеца и го арестували. След това отишли в парка и намерили един автодрус. Качили се в него и се повозили. На другия ден се прибрали у дома и били много щастливи. Ели Ангелова – 2д клас 54 СОУ Св. Иван Рилски

Една сутрин Мими не намери дистанционното за телевизора, много го търси и накрая го видя на масата, но то беше по – различно. Мими пусна телевизора. Даваха филма Магьосниците от Уевърли плейс. Но нещо не беше наред… Мими не беше у дома. Тя беше в самия филм! Тя се поразходи и видя една магьосница, която се казваше Алекс. Мими учтиво я попита: - Извинете, аз съм нова тук. Ще ме разведете ли наоколо? - Да… Искаш ли да те поканя у нас? – предложи Алекс. Когато пристигнаха Мими се запозна с братята й Макс и Джъстин. Тя попита: - Има ли тук телевизор? - Телевизорът купа за смет ли е?-попита я Макс. Той не беше никак умен, затова Мими отиде сама да го потърси, но се замисли, защото това беше любимото й детско и тя поиска да остане още там. След малко обаче и дойде до гуша, защото ту Джъстин искаше да смятат, ту Макс да се ровят в боклука, ту пък Алекс – да правят бели… Затова Мими взе дистанционното, натисна едно копче и се прибра отново вкъщи и си каза, че вече ще гледа телевизия само у приятелките си. Моника Николова – 2д клас 54 СОУ Св. Иван Рилски СУПЕРДИСТАНЦИОННОТО

ЛИМОНИЯ Имало едно племе, което винаги си правело лимонада. Те ядели само лимони и затова били много кисели и от това започнали да жълтеят – първо главите, после ръцете, после и краката им. Накрая те станали изцяло жълти. Така започнали да ги наричат лимоновци. Моника Маринова – 2д клас 54 СОУ Св. Иван Рилски СУПЕРДИСТАНЦИОННО Както си стоях вкъщи пред телевизора, си помислих: - Ами ако имах сега едно супердистанционно? Взех и натиснах един бутон на дистанционното... От телевизора изскочиха кон и рицар! - Е, това е то – супердистанционно!

Имало една планета наречена Лимония, на която имало хора като лимони и всички били ужасно кисели. Един човек разбрал за тази планета, веднага построил ракета и заминал. Когато пристигнал там се чудел какво си говорили. Чувал само малки думи, като например: лимо, мимо, кумо,биби… - Добър ден – казал той. Те не го разбирали и го отминавали. Дори и храна не можал да си купи. Той си заминал и отлетял за Венера. Но там срещнал пак същите хора – лимони. Където и да отидел, те все се появявали. Накрая се върнал, на своята планета, но и тя била превзета от Лимония. Той обаче успял да победи Лимонците… Всички хора на Земяата заживели щастливо! Юлиян Викторов – 2д клас 54 СОУ Св. Иван Рилски ЛИМОНИЯ

МЪРДЕЛИВАТА АНТИКОТКА Имало едно време една мърделива антикотка. Тя можела да лети, да скача на високо, да се бори срещу престъпниците. Един ден тя решила да огледа света за лоши хора. Полетяла и започнала да оглежда навсякъде. Видяла едно детенце да плаче. Антикотката кацнала при него и го попитала: - Как се казваш момиченце? - Казвам се Мими – отговорило тъжно то. - А защо плачеш? - Мими изгуби мама и тате. Антикотката много искала да й помогне и затова я попитала къде се е загубила, а Мими отговорила: - В гората… - отговорила Мими. - Аз ще намеря родителите ти. Тръгнали. Вървели, вървели и видели една лисица, която се казвала Лисанка Хитранка. Тя много крадяла. Антикотката му обяснила,че не е хубаво да се краде. След това срещнали Мецана.Тя била много дружелюбна и им дала вкусна супа.След като хапнали, благодарили и продължили. На края на гората видели един замък, откъдето се чували викове. Антикотката казала на Мими: - Ти иди да освободиш майка си и баща си, а аз ще отвлека вниманието на злата вещица. Така малката Мими спасила родителите си, а антикотката станала супер герой! Виктория Иванова – 2д клас 54 СОУ Св. Иван Рилски

ЛИМОНИЯ Имало едно време един град, който се наричал Лимония. Хората там, почти всеки ден ядели лимони и пиели лимонада. Затова били много, ама много кисели. Един ден там отишло едно малко сладко зайче. Те всички се учудили, че то казвало думички като: може ли, благодаря, заповядай, довиждане, здравей. Хората в Лимония обаче не говорели така. Зайчето ги попитало. - Защо не казвате добрите думи? Те са думи, с които можеш да постигнеш много, а приятелите винаги ще ти помагат. Но хората в Лимония били много кисели и му казали: - Ха, ти ли ще ни кажеш как да говорим? Зайчето се уплашило и побягнало. Те започнали да го гонят. Зайчето бягало, но се изморило и го хванали.Събрали се много хора. Един човек дори се опитал да го застреля, но зайчето скочило и успяло да хване стрелата и казало: - Благодарение на смелостта си, аз съм жив! Хората разбрали, че може да вярват на зайчето, взели си поука и станали по-добри и вече не били толкова кисели! Александра Иванова – 2д клас 54 СОУ Св. Иван Рилски