ЗАВРЪЩАНЕ ЛЕДА МИЛЕВА
Над много градове премина самолета, над чужди планини и дълго сянката му гледахме в морета от облачни вълни.
Аз мислех,че съм вече уморена от този дълъг ден, когато блесна-слънчева,зелена- родината пред мен.
На Дунава през сребърната лента преминахме едва и сякаш лъх на мащерка и мента отнякъде повя.
И сякаш екнаха в далечината кавали и звънци,
и птиците безбройни на гората и весели щурци.
Да ме посрещне изведнъж застана под мощните крила величествен и беловлас Балкана: -Добре дошла,добре дошла…
По всичките посоки на земята ни бих бродила сама, за радостта да тръгнеш пак обратно, за радостта да се завърнеш у дома.