Светът на възрожден- ските българи 1. Българският възрожденски град 2. Българското село през Възраждането 3. Традицията в живота на българите. Съжителство с другите.

Да си припомним! Характеризирайте животът в градовете и селата в периода XV – XVII век в следната последователност: положение на българските селяни; животът на българите в градовете; делниците на българите; празниците на българите; Кои са опорите на българската общност в периода XV – XVII век?

Деветнадесети век донася големи промени в живота на хората. Развиват се техниката, науките, транспортът. Пътува се по-често и на по-дълги разстояния – пътниците се възползват от предимствата на влаковете и параходите. Първата влакова линия Русе – Варна се открива през 1866 г. Парен локомотив, Национален музей на транспорта Русе Сградата на първата гара в българските земи, построена през 1866 г. в Русе

1. Българският възрожденски град. Промените, които настъпват в епохата на Българското възраждане са най –ясно видими в градовете. Броят на градовете се увеличава, нараства и числото на българите в тях. Градският живот се променя. Търговията се разраства и контактите на българските търговци се увеличават. Те посещават големите европейски градове, донасят от там стоки, знания и идеи. Други търгуват с азиатски партньори. Някои българи изпращат децата си да се учат във Влашко, Гърция, Русия, Западна Европа. Не е малък броят на българите, които говорят по няколко чужди езика. В градовете се разпространяват книги, вестници, списания, доставяни от чужбина. Нараства влиянието на търговците, учителите и занаятчиите.

Променя се цялостният облик на градовете. Създават се български общини, които се грижат за цялата българска Габрово, худ. Феликс Каниц

Църквата Успение на Пресвета Богородица и часовниковата кула в град Елена Църквата Свети Георги Победоносец в Панагюрище Църквата Света Петка в Троян общност. Строят се красиви църкви с помощта на цялото население. За работата по украсата им се наемат най- прочутите майстори архитекти, строители, зографи, резбари. Църквата Света Троица в Свищов, арх. Кольо Фичето

Взаимното училище в ЗлатоградДаскалоливницата в Елена Неотменна част от архитектурата на възрожденските градове стават просторните сгради на българските училища. Построени на два етажа, те имат широки класни стаи, украсени са с географски карти, рисунки на исторически теми, портрети. Взаимното и класно училище в Калофер Славейковото училище в Търговище

Френски пътеписи из Балканите Совбьов-Фериер, 1788 "Пазарджик е красив град... Всред площада се вижда градски часовник с камбана, която отбива часовете, нещо, което сближава с християнския свят. Защото турците не понасят това в религията си дори и за часовниците, чиято употреба не познават, тъй като имат само лоши часовници, които и най-изкусните часовникари поправят доста трудно". Прочетете откъса. Какъв е този документ? Кой е негов автор? Кога е създаден този документ? От какво е впечатлен най-силно френския пътешественик? Разгледайте снимката на възстановената часовникова кула в Пазарджик. Знаете ли къде другаде има такива кули, построени през Възраждането?

Доганската улица в Копривщица – покрита с калдъръм (Вижте в речника) Къщата на Добри Войников в Шумен В дворовете са изградени кладенци. Характерни за възрожденските дворове са обилната растителност и високите зидове

Богатите българи започват да строят големи и хубави къщи, които обзавеждат с европейски мебели. Ослековата къща в Копривщица Къщата с маймунката във Велико Търново

Интериор от къща Недкович, Пловдив Модерно обзаведени къщи Дудековата къща, ПанагюрищеСарафкината къща във Велико Търново Балабановата къща в Пловдив Сребърни съдове, Археологически музей Пловдив

Заможно семейство от Варна В градското облекло навлиза европейската мода – панталони, фракове, рокли. Често хората смесват елементи от традиционните и модерните дрехи. Женски костюми от Панагюрище

Дунавският град Русе, Феликс Каниц, около 1870 г. Българска крепост край Видин, Феликс Каниц, около 1870 г. Защо градовете, разположени по река Дунав имат най-ярко изразен европейски облик?

Често се свири на китара, цигулка или други инструменти, възприети от модерна Европа. Организират се вечеринки. Поставя се началото на нови празници – 11 май – Денят на братятя Кирил и Методий получава популярност в цялата страна; денят на годишния изпит също се приема като празник. Дописка във в. Македония, Цариград, 1870 г. Гражданският живот в град Пазарджик е доста развит. Тук стават вечерни събрания, в които се дават балове. В тях ще видите дами и кавалери, облечени по последна мода и с най-бляскав лукс... Да играят полка, мазукра.визитите много обичат в празнични дни. Прочетете документа. Докажете, че през 1870 г. Пазарджик живее в ритъма на модерната епоха.

2. Българското село през Възраждането. В българското село промените настъпват много по-бавно, отколкото в града. Смъртността сред селското население е много висока, особено сред децата. Причините за това се коренят в лошите условия на живот, липсата на медицински грижи, болестите. В селото европейкият начин на живот се разпространява много ограничено. Започват да се строят спретнати къщи на един или два етажа, които заместват прихлупените колиби. Около къщите се простират стопанските дворове и овощните градини. Отличителна черта на българската селска къща е нейната чистота и ред.

Село Старо Стефаново, Ловешко Село Ковачевица, ГоцеделчевскоСело Боженци, Габровско Село Широка Лъка, Смолянско

Гостна стая в Кордопуловата къща, Мелник Стая от Филаретовата къща в Жеравна Стая от Констанцелиевата къща в Арбанаси Традиционно обзаведени къщи Обеци, Национален исторически музей Стая в къща-музей"Захари Стоянов" в с. Медвен

Вътрешност на селска къща на небогати стопани Троянска къща

Глазирани керамични съдове Археологически музей Пловдив Котле – Национален етнографски институт с музей Пафти, Национален исторически музей

Тъкане на стан Българите обикновено сами произвеждат дрехите си от ленени, вълнени или памучни платове, които жените изтъкават.

Празнични костюми на млади заможни хора от Габровско, началото на XIXв. Костюми от Видинско, втората половина на XIX век

Жители на село Горна Студена пред църквата, 1877 г.

3. Традицията в живота на българите. Съжителство с другите. Българите епохата на Възраждането се придържат към традиционните ценности. От поколение на поколение се предават песните, пословиците, гатанките, поговорките, песните, легендите. Грижата за семейството и за децата са дълг на всеки човек, така както и уважението и почитането на родителите. Отношенията със съседите са най-често много близки. Общо се отбелязват празниците и скърбите. Християнската религия продължава да е първостепенна опора на българина. Много заможни хора подпомагат строежа на църкви и манастири. Религиозните ритуали се спазват строго. Свещениците са дълбоко уважавани от цялата общност. Мнозина отиват на поклонение до Божи гроб в Йерусалим и стават хаджии.

Прочетете откъса от писмото на Захари Зограф до Христо Хаджигюров. Кога е написано писмото? Как Захари Зограф изисква да се надписват писмата до него? Какво отношение към семейството си изразява в писмото? Здравей, господин Христо,.... Смирено се кланям на мама и целувам ръка. Поздравявам и господин Димитър, любезния ми брат. Когато ми пишеш писмо, господин Христо,... го адресирай така: До почтенословесния и изкусен зограф Захарий Самоковец в Пловдив 1840 Ноември, 21 Пловдив

Празниците са съпроводени с много радост и веселие. Всички в българското семейство се трудят. И в градовете, и в селата хората работят по 14 часа на ден. Жените не остават никога без работа. Освен, че се грижат за къщата и градината, те предат, тъкат, шият, бродират, плетат. Част от изделията се продават на пазара. Децата започват от 7 – 8 годишни да учат занаят и работят заедно с възрастните. Българки, Фениск Каниц

В голяма част от българските земи се заселват турски мохамедански общности. Често съжителството между тях и българите е изпълнено с напрежение и конфликти. Турците имат самочувствие на господари в Османската империя. Те могат да заемат административни длъжности, имат право да служат във войската. Баня баши джамия в София, худ. Й. Обербауер. Българите често са унижавани, тормозени, ограбвани и подлагани на издевателства. Тези явления се засилват през възрожденската епоха, когато започва стопанското замогване

на българите. Често богати българи стават жертви на завистта и губят цялото си състояние (Добри Желязков Фабрикаждията е типичен пример за такова отношение). Обикновеното мюсюлманско население поддържа добри съседски контакти с българите, но османската войска безнаказано безчинства. Контактите на българите с балканските им съседи имат важно значение. В румънските територии намират убежище много патриоти, подготвят се чети, създават се революционни организации. Значителна е помощта, която румънците оказват в борбата за освобождение и развитието на културата. Браила, началото на ХIХ век

Български възрожденци получават образование в Сърбия. Превеждат се сръбски учебници за нуждите на българските училища. Правителствата оказват помощ на революционерите. Често обаче действат изцяло в своя изгода и в ущърб на българските интереси. По – рано придобила свобода, Сърбия се опитва да разшири владенията си за сметка на северозападните и западни български земи. Сръбски селяни

Контактите с гръцката култура дават силен тласък за развитието на българското образование и култура. Много видни българи от началото на ХIХ век получават знания в елинските училища. Отношенията между българи и гърци се изострят поради стремежа на някои политици и културни дейци да поставят българското развитие под гръцко ръководство. Още по – силно напрацение се създава по време на църковните борби, когато българите отхвърлят зависимостта от Цариградската партиаршия. По време на Възраждането българите съжителстват с различни етноси, които живеят в българските земи – евреи, арменци, цигани, гърци и пр. Взаимоотношенията най – често са добри. Българите не развиват омраза към останалите народи. Често заедно участват в борбата срещу османската власт.

Хайдут Велко Петров. Участник в борбата на Сърбия за независимост Хаджи Христо Българин. Участник в Гръцкото въстание, генерал.

Какви новости навлизат в градовете в епохата на Възраждането? Какви различия има в живота на града и селото през Възраждането? Защо празниците се запазват почти непроменени ? Опишете живота на българите в града и селото. Опишете външният вид и вътрешното обзавеждане на възрожденската къща, която ви впечатли най-силно.

КЕЖГАЙТАНИФГХИ ЪМЗУЦЦЪРКВАОБС ЩЙНАКИТИАШЪПУТ АВЕЛИКДЕНХОРОА НЮТЪКАНЕЛХДЧЯН Открийте думите, свързани със света на възрожденските българи. Разгледайте галерията. Опишете показаните изображения. Обяснете тяхното предназначение.

Из Системата на комшулука Проф. д-р Цветана Георгиева Комшулук е турското название на малките вратички във вътрешни огради, които според Ив. Хаджийски правят дворовете в селата и малките градове скачени съдове, тъй като никога не се затварят. Те съществуват до днес в множество от малките селища със смесено население. Първичното и по- общото значение на думата е съседство. 1 март 2010 г. Прочетете откъса от статията на проф. д –р Цветана Георгиева. Какви спомени имат близките ви за малкте вратички? Запишете ги. Въможно ли е да има комшулук между вашия дом и този на вашите съседи? Защо? Какво е вашето отношение към комшулука?

Хоро, Феликс Каниц Селско хоро, Никола Образописов