На 30 ноември почитаме паметта на Св. апостол Андрей. Той се нарича още Първозвани, понеже пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Христа. От ранни години той жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил от Юдея, той станал един от неговите ученици.

Андрей стоял на брега на река Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Иисус, казал "Ето агнецът Божий!". Св. Андрей проповядвал усърдно в Гърция, Мала Азия, Армения, Грузия, а по нашите брегове на Черно море той стигнал до страната, обитавана от скитите. Тази страна, тогава дива и неизвестна, е сегашна Русия.

Св. апостол Андрей се счита апостол на православните християни, защото той е ръкоположил и първия епископ в Цариград - апостол Стахий, а от Цариградската патриаршия са получили св. Кръщение и миропомазание православните славяни - българи, сърби, руси и други. Той получил мъченическа кръстна смърт.

Българите наричаме празника Едрей, Едринден или Мечкин ден. Според народните възгледи и познания в областта на астрономията на този ден започва нарастването на деня. Българската поговорка гласи, че На Едрей денят започва да наедрява колкото едно просено (житно, маково или синапено) зърно.

Нашият народ отбелязва Андреевден като празник на семето (зърното). Тази представа обуславя поредица от обредни действия, които целят осигуряване на плодородие и изобилие през идващата стопанска година. Всяка домакиня приготвя вариво от царевица, жито, фасул, леща, грах, просо, ечемик, овес. Сутринта рано се взима от наедрялото зърно и се хвърля в огнището - нагоре, за да растат високо всички житни растения и да са едри като набъбналата царевица.

От варивото ядат всички. От него се дава на домашните животни, за да е добър приплодът им. Жените раздават от варивото из махалата, за да е плодовита годината. На особена почит на този ден са младите булки, а именно на тях се пада ритуалът с хвърлянето на варените семена, та както бързо наедряват те, тъй и булките да пълнеят с новите рожби. Традиционната трапеза включва боб, леща, царевица, жито, фасул, нахут, прясна пита.

В българските земи на север от Балкана Андреевден се почита като празник на мечките, познат под името Мечкин ден. Според народното предание някога св. Андрей бил самотен отшелник в планината. Там обработвал малка нивица. Но една мечка изяла вола му. Разгневеният земеделец успял да улови звяра, впрегнал го в ралото вместо вола и така го подчинил на волята си. Оттогава яздел мечката и обработвал земята си с нейна помощ. Затова светецът се тачи като патрон на мечките, като техен покровител.

Преди изгрев слънце на Андреевден най-възрастната жена в семейството взема шепа варени зърна и филия хляб и ги хвърля нагоре в комина или върху покрива на къщата със заклинанието: На ти, мецо, кукуруз, че да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците!На този празник мъжете не подхващат рало или мотика, а жените - стан или хурка.

Вярва се, че тези които пристъпят забраните на празника, ще бъдат възмездени за греха си или от жестоката мечка-стръвница, или от нейния ездач - суровия праведник Свети Андрей.

Според друга легенда свети Андрей единствен от апостолите нямал празник, та възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ му казал Който тебе не празнува, да го язди твоя кон. Затова на 30 ноември в определени региони на България варят царевица и я прехвърлят през комина, като викат: На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците.

Изготвил: Илиана Т. Илиева – Дъбова Българско неделно училище Св. Седмочисленици Тарагона, Испания Христос призовава Св.Петър и Св. Андрей Първозвани