Политически живот (1918 – 1925) 1. България след Първата световна война. 2. Самостоятелно управление на БЗНС. 3. Управление на Александър Цанков.

1. България след Първата световна война. Какви са последиците за България от участието във войните (1912 – 1918 г.)? Първата световна война донася много страдания на българския народ. Тя e национална катастрофа. Над души загиват по бойните полета, още толкова са ранените във войната. Двама български пленници, февруари 1918 г.

Цар Борис III Икономиката на страната е силно разстроена. Шири се глад и спекула. България губи територии. Земеделските стопани се лишават от голяма част от работния добитък. Криза се наблюдава и в политическия живот. Цар Фердинанд I е обвинен за поражението на България. Той абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на престолонаследника и напуска страната. На българския трон се възкачва цар Борис III.цар Борис III Старите партии губят доверието на избирателите. Набират сили и популярност левите партии, които не са участвали във властта по време на войната – Социалдемократическата,

Комунистическата и Българския земеделски народен съюз. БЗНС се очертава като най – сериозната политическа сила. Нейн водач е Александър Стамболийски. През 1919 г. се съставя коалиционно правителство с министър – председател лидера на земеделците. На 27 ноември 1919 г. в парижкото предградие Ньой Александър Стамболийски (в качеството си на български премиер) подписва мирния договор.Александър Стамболийски. Ал. Стамболийски подписва Ньойския договор, 27.ХI г. Българската делегация в Ньой за подписване на мирния договор, 1919 г.

2. Самостоятелно управление на БЗНС. Предсрочните парламентарни избори, проведени през 1920 г., се спечелват от БЗНС. Съставя се самостоятелно земеделско правителство начело с Александър Стамболийски. Той смята, че обществото се дели на селско и гражданско съсловие. Според земеделците гражданското съсловие ограбва и потиска селячеството. Управлението на БЗНС противопоставя селяните на гражданите. Според Стамболийски, селяните са най – многобройни и те трябва да упражняват властта, а градските партии трябва да се разгромят, защото са вредни. Идвайки на власт, правителството на БЗНС си поставя за цел да изведе страната от следвоенната криза. То започва мащабни реформи. Интересните управленски идеи обаче са премесени с крайни политически действия и склонност към прилагане на власт със силна ръка.

Реформи – аграрна реформа: на безимотните и малоимотни селяни, както и на бежанците се дава земя; – държавата контролира търговията с жито; – за нуждите на държавните учреждения се изземват сгради на едри градски собственици: – въвежда се задължителна трудова повинност за всички младежи и девойки, които трябва да се трудят безплатно в полза на държавата съответно 12 и 6 месеца. Така се заобикаля Ньойския договор – на младежите се дава военна подготовка; – осъществяват се реформи във финансовата и съдебна област; – задължително става образованието до 7 клас.

– основна задача е да се изведе страната от международната изолация и да се преразгледат клаузите на Ньойския договор; – развива се енергична дипломатическа дейност, постигнато е облекчение при изплащането на репарациите; – разрешава погранични въпроси с Югославия чрес подписана спогодба; – България става член на Обществото на народите. 2-ра асамблея на ОН, Женева 1921 г.

Реформите на земеделското правителство срещат недоволството на различни слоеве от обществото. Новите парламентарни избори са спечелени отново от БЗНС. Водачите на земеделците смятат да обявят България за република. Недоволните от тяхното управление се организират в Народен сговор. В него членуват партийни дейци, депутати, банкери, офицери. Чуите звуковия файл. Има ли разминаване между обявените принципи на Българския земеделски народен съюз и неговато управление?

3. Управление на Александър Цанков. Проф. Александър Цанков През пролетта на 1923 г. се провеждат избори за Народно събрание, които БЗНС печели с голямо мнозинство. Тази победа прави водачите на земеделците твърде самоуверени. Народният сговор разбира, че не може да отстрани по законен ред Земеделския съюз от управлението на държавата. Военният съюз, тайна офицерска организация, осъществява успешно държавен преврат на 8 срещу 9 юни 1923 г. Новото правителство, оглавено от проф. Александър Цанков, е съставено от представители на пет политически партии. Цар Борис III издава указ, с който новия кабинет е узаконен.

Ръководителите на Деветоюнския преврат

Войници арестуват Александър Ботев, председател на Парламента, след преврата на 9-ти юни 1923 г. В градовете смяната на властта се извършва без съпротива, но в някои селски райони – Пазарджишко (където пребивава Стамболийски) и Старозагорско, се оказва въоръжен отпор. Войската бързо потушава буновете. Водачът на земеделците е заловен и жестоко убит в родния си дом в с. Славовица. Превратът срещу законното правителство на БЗНС се посреща с облекчение от всички партии. (Защо?)

През септември 1923 г. под натиска на болшевишката партия Българската комунистическа партия (БКП) организира въоръжен метеж за налагане на работническо – селска власт. Въстанието бързо е смазано. Новата власт се стреми към по-широка обществена подкрепа. С тази цел е създадена партия Демократически сговор. Тя спечелва проведените през ноември парламентарни избори. Приети са редица икономически и социални закони. Със специален закон се забранява БКП. Ръководителите на партията отвръщат с терор и убийства. На 16 април 1925 г. е взривена църквата Света Неделя в София. Правителството налага репресии, терора поражда терор. Загиват стотици, сред които и талантливи дейци на изкуството, обявили се против насилието. взривена

Правителството се изправя пред вътрешнопартийни противоречия, които довеждат до оставката на Александър Цанков. Назначено е второ правителство на Демократическия сговор начело с Андрей Ляпчев. Параход, 20-те одини на ХХ векПазар в Русе, 1923 г.

Какви промени настъпват в България след Първата световна война? Защо БЗНС се превръща в най – влиятелната политическа сила? Кои са най– важните промени по време на управлението на БЗНС? Кои са причините за преврата на 9 юни 1923? Посочете последиците от него.

Кой български министър – председател подписва Ньойския договор? Александър Цанков Васил Радославов Андрей Ляпчев Александър Стамболийски През периода 1920 – 1923 г. България се управлява от правителство на: Народния блок Демократическия сговор БЗНС Народната партия

Потърсете информация за Гео Милев. Противопоставянето в българското общество е най – силно по време на управлението на: Андрей Ляпчев Стоян Данев Алексан- дър Цанков Алексан- дър Стамбо- лийски Алексан- дър Стамбо- лийски ИТИД

Цар Борис III 30 януари1894 г. – 28 август 1943 г. 3 октомври 1918 г. – 28 август 1943 г. Роден в София като Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски. Първороден син на княз (цар) Фердинанд I и княгиня Мария Луиза. На 2.II г. е прекръстен от католическо в източноправославно вероизповедание. Учи в различни частни училища в София, завършва Военното училище в София. През 1912 г. е обявен официално за престолонаследник. Взема участие в Балканските войни и в Първата световна война. Възкачва се на български трон след абдикацията на цар Фердинанд I. По време на управлението на Демократическия сговор и Народния блок се утвърждава като главната фигура в българския полически живот. От ноември 1935 г. поема управлението на държавата изцяло в свои ръце. Стреми се страната да запази неутралитет във Втората световна война. В началото на 1941 г. е принуден да се съгласи България да влезе в Тристранния пакт, което я обявява за съюзник на Герамания и Италия във войната. През декември 1941 г. под натиска на съюзниците обявява война на Англия и САЩ. Умира при недокрай изяснени обстоятелства на 28 август 1943 г.

Александър Стамболийски (Александър Стоименов Стамболийски) 1.III.1879 г. – 14.VI.1923 г. Роден в с. Славовица, Пазарджишко. Стамболийски е политически и държавен деец, публицист и журналист. Учи в Садово и Плевен. Той е водач на БЗНС и превъща съюза в политическа партия. Обявява се срещу участието на България в Първата световна война, осъден е на доживотен затвор. Убеден пацифист и републиканец. Оглавява Войнишкото въстание. Подписва Ньойския договор. Съставя самостоятелно правителство на БЗНС, което провежда редица реформи. На 9 юни 1923 г. срещу правителството е извършен военен преврат. Стамболийски е инквизиран и убит в родната си къща в Славовица. Оценките за управлението му и водената от него вътрешна и външна политика са противоречиви.