"Да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени задружни сили

Васил Иванов Кунчев е роден в град Карлово на 18 юли 1837 година в семейството на Иван и Гина Кунчеви. Има двама братя и две сестри.

Баща му е преуспяващ гайтанджия, но се разболява и разорява, умира от мозъчен кръвоизлив. Почива и най-малкото дете в семейството. За прехраната на дома се грижат тримата сина. Васил е на четиринадесет години.

Майката, Гина Кунчева работи като слугиня при заможни хора в Карлово. Няколко месеца след Освобождението, само на 60 години, след като е погребала вече три деца – една дъщеря и двама сина, се самоубива.

Карлово

Малкият Васил учи във взаимното училище в Карлово. След смъртта на баща си започва да усвоява занаят – абаджилък.

От 1855 г. е послушник при вуйчо си архимандрит Хаджи Василий. Учи две години в класното училище в Стара Загора. Завършва едногодишен курс за подготовка за свещеници.

През 1858 година приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир Свети Спас. На следващата година е ръкоположен за йеродякон. Научава гъцки, турски и арменски език.

През 1861 г. под влияние на Георги Сава Раковски, Левски захвърля расото и се посвещава на революционното дело. Заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград.

Там заради проявената ловкост и храброст получава прозвището Левски. Според легендата по време на военни упражнения е направил лъвски скок.

На 19 април 1864 година на Великден сам отрязва косите си и се отказва от монашеския сан. Урна с кичур от косата на Апостола

Аз съм посветил себе си на отечеството си да му служа до смърт и да работя по народната воля.

Левски имаше ръст среден, тънък и строен; очи сиви, почти сини; мустаци червеникави, коса руса, лице бяло, околчесто и изпито от непрестанната мисъл и бдение, но което се оживяваше от една постоянна и естествена веселост! Тоя момък, който проповядваше опасната мисъл за свобода, за смърт, който се излагаше всеки ден на опасности имаше весел нрав! Той беше голям песнопоец; и не един път букаците на Стара план ина са еквали от гласа му. Иван Вазов

През 1867 г. става знаменосец в четата на Панайот Хитов.

В Белград участва във Втората българска легия на Раковски (1867 – 1868).

През лютата зима на 1868 г. Левски живее в една запустяла вятърна мелница край Букурещ заедно с Христо Ботев.

След неуспеха на четническата тактика Левски стига до идеята, че за успешния изход на национално- освободителната борба е необходимо центърът на революционната подготовка да се премести в България чрез изграждане на мрежа от революционни комитети.

През г. Левски прави две обиколки на страната, по време на които основава революционни комитети.

На 27 май 1870 г. след близо едногодишен престой в Румъния, Левски започва своята трета и най-продължителна обиколка из страната, по време на която разширява комитетската мрежа.

В края на 1870 г. определя Ловеч за център на Вътрешната революционна организация Привременно правителство в България.

Килията-скривалище в Троянския манастир, където Васил Левски е провеждал срещите на комитета

Наредата на Васил Левски, изготвена през лятото на 1871 г.

През 1871 г. за помощници на Левски са изпратени Димитър Общи и Ангел Кънчев. През есента на 1872 г. Димитър Общи самоволно напада турската хазна в прохода Арабаконак. Следват многобройни арести на комитетски дейци.

Ако спечеля, печеля за цял народ ако загубя, губя само мене си

Левски знае, че организацията не е готова за преждевременно въстание. Той тръгва към Влашко, като минава през Ловеч да прибере архива на революционния комитет.

Ловеч

Отбива се да пренощува в Къкринското ханче. Тук на 27 декември 1872 г. е заловен от турската полиция.

Левски пред турския съд

Пред съда Левски поема изцяло цялата отговорност за революционната дейност върху себе си и не издава никого от организацията.

Съдът осъжда Левски на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена на 19 февруари 1873 година в гр. София.

Според народната памет Апостолът е погребан в църквата Света Петка Самарджийска.

Писмената клетва на Васил Левски, 16 юни 1872 г., Букурещ

Кръстчето на Васил Левски, съхранява се в Националния военноисторически музей Медальонът, закрепен на обратната страна на кръстчето

Страница от личното тефтерче на Апосто ла

Революционер – демократ и борец за чиста и свята република и преди всичко за свобода – лична, национална и общочовешка. Той е борец за равноправието между народите, за политически и граждански права. Идеолог на демократичното устройство на обществото – българското, балканското, общочовешкото. Поставил основите на подготовката на Априлското въстание. Един от най – ярките европейски идеолози демократи на ХIХ век.

За вас изготви Илиана Т. Илиева-Дъбова Българско неделно училище Св. Седмочисленици Тарагона, Испания