Да си припомним! 1.Сравнете управлението на второто правителство на Демократическия сговор и на Народния блок. Кое е общото и кое е различното в политическите линии на двете правителства? 2.Характеризирайте политиката на деветнадесетомайците. 3.Кои са причините за засилване властта на цар БорисIII? 4.Посочете резултатите от усилията за решаване на българския национален въпрос.

България и неспокойният европейски мир 1. Европа в периода между двете световни войни 2. Българската национална идея 3. България и европейските държави

1. Европа в перода между двете световни войни. След края на Първата световна война се променя политическата карта на европейския континент. След разпадането на старите империи Австро –Унгария, Русия, Германия и Османската империя се създават нови държави. Наложеният от държавите победителки мир е нетраен и създава предпоставки за нови военни конфликти. В редица страни по време на настъпилата следвоенна криза се появяват обществени движения и политически организации, които отричат демокрацията. Те настояват за нов обществен ред и напълно отхвърлят многопартийната система. Такива са фашизмът и националсоциализмът (нацизъм). През 20-те години на ХХ век в Италия се заражда фашисткото движение. Негов лидер (дуче – водач) става Бенито Мусолини. През 30-те години на ХХ век в Германия

националсоциалистическата партия, ръководена от Адолф Хилер, набира голям брой последователи и изгражда политически режим, който напълно се отказва от демократичния ред. В Италия и Германия, както и в някои други европейски страни между двете световни войни се налагат диктаторски или авторитарни режими. Парламентарната форма на управление е ликвидирана. През 1917 г. Русия избухва революция. Установява се диктатура на пролетариата, която утвърждава повсеместния контрол на комунистическата партия над държавата и обществото, както и над отделния гражданин. Лидер на партията е Йосиф Сталин. Какви политически промени настъпват в Европа в периода между двете световни войни?

Бенито Мусолини Адолф Хитлер Йосиф Сталин Какво означават понятията фашизъм, нацизъм, авторитарно управление, диктатура на пролетариата? Ако се затруднявате, направете справка с речника.

2. Българската национална идея. През 20-те и 30-те години на ХХ век българската външна политика е изяло насочена към преодоляване на последиците от Ньойския договор. Надеждите на българите за национално обединение са помрачени. Страната няма военни, стопански и политически сили да се бори настъпателно за международните си интереси. Но това не означава, че се отказва от своите амбиции за възстановяване на историческата справедливост. Постепенно се оформят два подхода за решаване на националния въпрос. В средите на официалната политика се заема позията на мирния ревизионизъм. Стремежът е с дипломатически средства и преди всичко чрез Обществото на народите (ОН) да се подобри положението на българите, останали извън пределите на родината.

Заседание на Обществото на народите Политиката, която следват правителствата се обуславя както от враждебното отношение на държавите –победителки в Първата световна война, така и в попарените надежди за обединение на всички български територии.

Демонстрация срещу Ньойския договор, десет години след подписването му През периода между двете световни войни се отстоява и друг подход за решаване на националния въпрос. Дейците на организациите на българите извън пределите на България и особно на Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО) настояват за въоръжена борба. Постоянните

вътрешни конфликти, междуличностните крамоли и съперничества, както и разцепленията на отделни крила отслабват ВМРО. Сериозни са и различията във вижданията за бъдещето на Македония (по това време Вардарска Македония е част от Сърбия, а по-късно от Югославия). Очертават се три враждуващи идейни групи: за автономия на територията; за балканска федерация; за присъединяване към България. След убийствата на ръководителите на ВМРО Тодор Александров и Александър Протогеров организацията се оглавява от Иван (Ванче) Михайлов. Той твърдо отстоява линията за решаване на македонския въпрос в рамките на българската държава.От средата на 30-те години на ХХ в. ВМРО силно отслабва – българските власти вземат сериозни мерки срещу насилническите действия на организацията.

Свои структури създава и добруджанското националноосвободително движение, което се бори срещу румънското господство. Основната идея е за свободна и независима Добруджа. Българите от Източна и Западна Тракия, останали в пределите на Гърция и Турция също се придържат към линията на националната съпротива. Гръцките власти провеждат политика на обезбългаряване в Беломорска и западна Тракия, което силно затруднява националната съпротива. Българите от Западните покрайнини, останали в границите на Югославия също създават организации, целящи радикално решаване на националните проблеми. Важна страна на българския национален въпрос е и бежанският проблем. Хиляди българи търсят подслон в родината, поради наложените народностни, стопански и политически притеснения.

Припомнете си какъв натиск оказваха сръбските и румънски власти върху българите, живеещи на територията на съответните държави в края на ХIХ и началото на ХХ век. Някои междуправителствени спогодби решават частично бежанския проблем. Но никой не може да се справи с личните драми на хилядите прокудени от родните си места българи, с мизерията и трудното приспособяване към новия начин на живот. Разгледайте снимките. Какво ви прави най-силно впечатление?

3. България и европейските държави. Защо определяме Ньойския договор като диктат, а последиците от него като национална катастрофа? След края на Първата световна война България изпада в тежко положение – отрязани са територии от държавата, материалните и финансови задължения са огромни. Според клаузите на мирния договор България е лишена от въоръжени сили. От войната страната ни излиза напълно разорена. В дипломатически план тя изпада в пълна изолация както на Балканите, така и в Европа. Това определя и целите на българската външна политика – чрез средствата на дипломацията да се постигне отмяна на решенията на Ньойския договор. Една от основните задачи на българските правителства е

преразглеждане на размера на репарациите и тяхното намаляване. Друга важна задача е защита на българите в отнетите територии и настояване за спазване на техните права, съхраняване българския характер на тези земи. Тези задачи не се осъществяват, защото Гърция, Югославия и Румъния запазват дълго време враждебно отношение към България. През 1934 г. тези държави и Турция създават Балканския пакт, който е насочен срещу интересите на България. В края на междувоенния период политиката на българските правителства започва да дава резултати: постигнати са сериозни облекчения по отношение на финанасовите и стопански задължения към победителките. Но предвидения търговски излаз на Бяло море не се осъществява. През 1937 г. с Югославия е сключен договор, който дава възможност за подобряване на отношенията.

През 1938 г. между България и Гърция е подписано Солунското споразумение, с което се отменят военните клаузи на Ньойския договор (правото на България да има боеспособна войска). В този дипломатически акт Гърция представлява и останалите балкански държави. Цар Борис III и правителството смятат, че следвайки последователната и търпелива линия на поведение ще постигнат и връщане на отнетите територии. Тези планове не се осъществяват. Избухва Втората световна война и политическата обстановка коренно се променя. На преден план излиза въпросът за позицията на България като ключова държава на Балканския полуостров. Страната отново е изправена пред съдбовен избор. ИТИД

Турция отстъпва на съюзниците земите на запад от линията Мидия – Енос Лондонски мирен договор 17 май 1913г. Южна Добруджа е дадена на Румъния, Сърбия получава Вардарска, а Гърция – Егейска Македония. Откъсва от България почти 1/10 от нейната територия Букурещки мирен договор Ньойски мирен договор 28 юли 1913 г. 27 ноември 1919 г. Условия Мирен договор Кога е подписан ? ? ?

Какви политически движения и партии се зараждат в Европа в периода между двете световни войни? Кои са основните задачи на българската външна политика в периода между двете световни войни? Кога България възвръща правото си на боеспособна армия? А) след подписване на договор с Англия и САЩ; Б) след устна договорка с Германия и Италия; В) след подписване на споразумение с всичките си съседи

Открийте и поправете допуснатите грешки в текста: През 20-те и 30-те години на ХХ век българската външна политика е изяло насочена към преодоляване на последиците от Лондонския договор. Надеждите на българите за национално обединение се увеличават. Страната разполага с военни, стопански и политически сили да се бори настъпателно за международните си интереси. През този период България се намира в отлични отношения със съседните държави. Ньойския са попарени не пълна изолация от

Попълнете пропуснатото (кликнете върху текста): Пътищата за решаване на националния проблем са, следван от и, поддържан от организациите на българите в Македония, Добруджа, Източна и Западна Тракия мирния ревизионизъм българските правителства пътя на националната съпротива

Бежански лагер в Хасково за деца от изгубените територии след Парижкия (Ньойски) договор Курс по бродерия за бежанки от изгубените територии след Парижкия (Ньойски) договор

Български национален въпрос Мирен ревизионизъм Национална съпротива Официална политика на българските правителства Организации на българите в Македония, Добруджа, Източна и Западна Тракия

Тодор Александров Александър Протогеров Иван Михайлов

Посещение на югославския крал Александър в София