Кога се появява българското стопанско чудо и в какво се изразява то? Какви промени настъпват в развитието на селското стопанство в България след Освобождението? Какво е характерно за българската индустрия в началото на ХХ век? Защо в България не се развива тежка индустрия? Да си припомним!

1. Българското стопанство след Първата световна война. След края на Първата световна война България изпада в тежка икономическа криза. * За период от шест години страната води три войни, които поглъщат огромни средства. Броят на убитите е десетки хиляди. Намалява работната сила и производството на храни и суровини, намалява работния добитък. (Защо?) * С подписаните мирни договори след Междусъюзническата и Първата световна война България губи територии. Задължена е да изплаща огромни репарации на страните - победителки. Как се отразява върху българското стопанство загубата на Южна Добруджа, Западните покрайнини и Беломорието? * Транспортната система на страната е в много лошо състояние, България губи голяма част от пазарите си.

Касов бон на БНБ от 1918 година Поради влошеното икономическо състояние на страната след края на Първата световна война Българската народна банка пуска в употреба касови бонове, които се използват като заместители на парите. След войните към българските предели се стичат хиляди бежанци. За да се справи със ситуациятаа, правителството тегли външен заем.Тежък удар е и силното Чирпанско земетресение от 1928 г. За преодоляване на последиците от него България тегли втори заем.

2. Развитие на селското стопанство. В периода между двете световни войни България продължава да бъде страна на средните и дребни земеделски стопани. За да излезе от тежката криза, в която се намира земеделието, усилията на държавата се насочват към отглеждане на интензивни култури: тютюн, маслодайна роза, лен, памук, плодове и зеленчуци, дребен рогат добитък, домашни птици, копринени буби. Почистване на пашкули на копринени буби, Ветрен дол, Пазарджишко, 1928г.

Народното събрание приема закони, които подпомагат развитието на земеделието, активизира се политиката на протекционизъм. Припомнете си какво означава понятието протекционизъм. Ако се затруднявате, ползвайте речника. В страната се внасят висококачествени семена, железни плугове, селскостопански машини. Българските земеделски продукти намират своето място на европейския пазар. Основен вносител на българските земеделски продукти става Германия. Производство на зеленчуци в Софийско, 20-те години на ХХ век

Вършитба Вършачка за зърно, задвижвана от трактор, 1926г.

През 1929 г. започва световна икономическа криза, която се отразява много силно върху българското стопанство. Тя заглъхва през 1933 г. и довежда до свиване на все още неукрепналата българска икономика. Земеделските производства се увеличават, но цените им падат драстично. Ограничава се и износа на селскостопански стоки. След края на кризата земеделието се оживява, но не може да достигне равнището на най- развитите страни. То е ниско продуктивно и раздробено. Основната работа в преобладаващата част от стопанствата се извършва на ръка.

Разгледайте диаграмите. Как е разпределена земята? Какви промени настъпват ?На какви причини се дължат? Жътвари по време на обяд, 20-те години

3. Развитие на индустрията и търговията. Покровителството на промишлеността от държавата е характерна черта на българската икономика в периода между двете световни войни. Увеличават се митата на вносите стоки, за да се насърчи родното производство и търговия. Строят се нови електроцентали и фабрики. Голямо развитие получават хранително – вкусовата, тютюневата и текстилната ВЕЦ Въча след завършването през 1937 година. Основана е през 1920 г. промишленост.

Световната икономическа криза засяга по-слабо българската индустрия. Снижава се производството в отраслите, свързани със земеделието. Химическата промишленост запазва постигнатото равнище, а други отрасли (хартиена, каучукова, производство на електроенергия) го увеличават. В годините преди Втората световна война нараства делът на държавната собственост в индустрията. Учебно – тренировъчен самолет КБ-1Пеперуда, произвеждан в самолетна фабрика Български Капрони, Казанлък от 1932 г.

Разгледайте албума със снимки (кликнeте върху иконката). Какви изводи можете да направите за развитието на индустрията и търговията в България? Казанлък, сградата на Популярна банка и хотел Балкан Пазарен ден в град Казанлък

Пловдив, улица Търговска София, Женския пазар Транспортната мрежа също се разширява. Активизира се вътрешната и външна търговия. Основен пазар и за българските промишлени стоки е германският. Това улеснява политическото обвързвана на България с Германия.

фжсарчпгр пщяълиало оъмнеемцз зеленчуци тютюндкшъ хйплодове Открийте кои земеделски култури се отглеждат интензивно.

Разгледайте фотографиите. Какви общи черти откривате в развитието на земеделието в периода до Втората световна война и предходния исторически период (от Освобождението до Първата световна война)? Кое твърдение за състоянието на българското стопанство след Първата световна война НЕ Е вярно? А) България губи пазари ; Б) българската икономика тъне в разруха; В) България трябва да изплаща огромни репарации; Г) запазва се работната сила.

Многочленно чирпанско семейство върху развалините от дома си след земетресението в Чирпан, април 1928 г. След земетръса майки и деца лежат на улицата, покрити с леки завивки, Пловдив, април 1928 г.