Празникът се нарича още Поклади и Прошка. По традиция на Сирни Заговезни близки и познати се опрощават помежду си за всякакви провинения през изминалата година. На някои места в България след вечерното богослужение става опрощаване на църковните служители с християните. Така те следват предупреждението на Иисус Христос : Ако не простите на човеците прегрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.

На Сирни Заговезни по - младите обикалят по - стари роднини и близки - свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по - възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката : Прощавай, мале, тате. Простено да ти е, Господ да прощава пък е задължителният отговор. Затова празникът е познат още и като Прошка. Според традицията по - възрастен не може да иска прошка от по - млад член от семейството. На Сирни Заговезни по - младите обикалят по - стари роднини и близки - свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по - възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката : Прощавай, мале, тате. Простено да ти е, Господ да прощава пък е задължителният отговор. Затова празникът е познат още и като Прошка. Според традицията по - възрастен не може да иска прошка от по - млад член от семейството.

В неделя се палят огньове ( клади ) и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади. В някои краища на България е разпространен обичаят оратници ( огруглици ) - това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата.

Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели ( още известни като бутарници или ботурници ). Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най - много стрели от двора си, тя е най - лична и най - харесвана.

За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се извършва и обичаят хамкане : на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най - възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година. хамкане За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се извършва и обичаят хамкане : на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най - възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година. хамкане

В седмицата преди Сирни Заговезни в някои тракийски селища тръгват кукерски дружини. Маскирани мъже, облечени с кожи и накичени със звънци, обикалят по домовете, разиграват комични сценки и благославят за здраве и плодородие. В групата обикновено има водач, наричан хаджия, и кукерска булка или баба - мъж, облечен в парцаливи женски дрехи и с парцалено бебе в ръце.

Обредността на Сирница е подчинена на подготовката за великденския пост, който трае 49 дни. Затова и носи идеята за последно облажаване. За последно може да се хапват млечни храни. Забраната за сватби след Сирни Заговезни също е символична. Постът не означава само вегетарианство. Сексът също е строго забранен. Постенето е своеобразна магия, която трябва да предизвика плодородието. В традицията той означава временна смърт, след която задължително следва ново раждане. Така се символизира вечният кръговрат, завъртане на цикъла от безплодие към плодовитост.