Празниците на България ЧО 3 клас

3-ти март Национален празник на Република България – 3 март. На този ден поднасяме цветя пред паметниците на падналите за освобождение от османска власт. Това е денят на възстановяване на българската държавност през 1987г.

Официални празици - свързани са с българската история и източноправословното вероизповедание 6 септември – Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885г.

Независимостта на България – 22 септември Провъзгласена с Манифест на 22 септември(5 октомври нов стил) 1908 г. в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в старопрестолния град Търново. Независимото Българско царство е признато отВеликите сили през пролетта на 1909 г. От Освобождението до независимостта на България, държавата е трибутарно княжество.

Ден на народните будители – 1 ноември На този ден се почита паметта на българските просветни дейци, книжовници, революционери и свети будители на българския национален дух.

Ден на славянската писменост и култура – 24 май

Рождество Христово (Коледа) - 25 декември Рождество Христово, също Коледа, Божик или Божич е един от най- големите църковни празници в християнския свят. На него християните честват рождението на Сина Божий Иисус Христос.

Възкресение Христово (Великден) – през пролетта Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се три дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, като точно в полунощ свещеникът обявява Възкресението с думите Христос Воскресе.

Възкресение Христово В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най- възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, а после на всички останали от семейството. След този ритуал боядисването се поема от младите жени в къщата.

1 –ви май - Ден на труда На тази дата, много страни в света честват обществените и икономически постижения на работническото движение. Началото се поставя на 1 май 1886 година в САЩ.

6 май -Ден на българската армия Гергьовден се нарича денят, в който се чества Свети Георги Победоносец. Обявен е за официалепразник, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Чества се и като главен празник на овчаря. Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. През 1946 г. комунистическото управление прекъсва традицията на празника, обявявайки го само за Ден на пастиря. Традицията е възстановена на 27 януари 1993 г.

6 май -Ден на българската армия

6 май – Гергьовден Гергьовден в България се нарича денят, в който се чества Свети Георги Победоносец. Обявен е за официален празник в Република България. България.Чества се и като главен празник на овчаря.

Битови празници Битовите празници на българите, арменците, евреите, турците, ромите са част от празниците на България. Те показват богатството на културните традиции, съхранени от най-стари времена.

Йорданов ден Празникът носи името Богоявление, защото при кръщението си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света за обществено служение, провъзгласен от Бог Отец като Негов син.

1 март Обичаят за връзване на Мартеница (усукани бяла и червена вълнени нишки) на 1 март произхожда от древните българи, чиито ханове са връзвали мартеници на съплеменниците си за бойна сила, здраве и дълголетие. Днес празникът е познат в България, а впоследствие и в Румъния, Гърция, Македония и Сърбия. В Румъния мартеници се връзват на ръцете само на жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място, например в обувката. В България мартеници се връзват още на млади животни и дървета, също и на мъжете.

Лазаровден Лазаровден или Лазарница е християнски празник, носещ името на Свети Лазар. Така се казва, защото името Лазар е символ на здраве и дълголетие. По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден Връбница (Цветница). Младите жени набират цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница. Момите, наричани лазарки, се събират в дома на една от тях. След това, пременени в традиционни фолклорни носии, обикалят къщите из селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, пари, плодове и дребни подаръциВ миналото, на Лазаровден, момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.

Ханука – празник на евреите Започва в 25-тия ден на еврейския месец кислев (ноември/декември). осемте свещи в свещника, посветен на Ханука. Всеки ден от началото на празника евреите запалват по една нова свещ към запалените вчера, докато в последния осми ден и осемте свещи са вече запалени. Подобно на християнската Коледа Ханука минава сред евреите за семеен празник. Празникът е особено популярен сред децата, защото получават подаръци и лакомства в продължение на 8 дни. По време на тържествата се изпълняват специални празнични песни. Консумират се предимно ястия, приготвени в растителна мазнина, напомняща за ритуалното масло в Храма. Най-разпространени са картофените палачинки "латкес" и поничките с пълнеж от сладко "суфганиот".

Вартананц – празник на арменците Един от най-популярните празници сред арменския народ. Символ е на жаждата за запазването на националната идентичност и вярата на един народ. Вартананц е не само повод за гордост за всеки един арменец, но и своеобразен урок за различните народи. Празнува се всеки трети четвъртък от месец февруари.

Курбан байрам Курбан байрамът е мюсюлмански празник на жертвоприношението. На него се колят жертвени животни наречени курбани – овце, кози, камили, крави и телета. Чете се специална молитва преди коленето.

Василица Ромите отбелязват своя най-голям празник Банго Васил (Василица) с тържества, които започват на 13 януари вечерта и продължават на 14 и 15 януари. Денят се отбелязва като начало на Новата година от много ромски групи в България, а от няколко години и като ден на ромската култура. Празникът е свързан с легенда, че свети Васил, защитник на ромите, възстановява моста, по който те преминавали, след като този мост бил разрушен от дявола, и по този начин ги спасил.

Василица Вечерта на 13 срещу 14 януари се повтарят някои християнските ритуали от Бъдни вечер - цялото семейство се събира вкъщи, майката готви птиче месо с ориз или с кисело зеле. Докато я приготвя, мълчи. Във всяка къща се точат баници, баклави, правят се и сарми. Младите жени чистят къщата и мият съдовете, тъй като всичко трябва да блести от чистота. Когато всичко е готово, трапезата се слага на пода в средата на стаята. Запалват свещи, по-младите целуват ръка на по-възрастните и искат прошка. Стопанинът разчупва питката, в която има златна пара, пазена и предавана от баща на първородния син. Едва тогава се сяда около трапезата. На 14 януари сутринта децата обикалят съседските къщи и сурвакат за здраве, благополучие, късмет и плодородие. На този ден за ромите е много важно какъв човек ще влезе пръв в къщата им, защото от това зависи каква ще бъде и цялата Нова година.

Нова година Нова година е празник, при който се отбелязва краят на текущата и началото на следващата календарна година. Всички култури, използващи годишен календар, празнуват в някаква форма Нова година. Посрещането на новата година датира отпреди години, когато на първия ден от новата година ("Акиту") са се организирали празненства в древен Вавилон.

Българската нова година Българската нова година е наричана още Сурваки. Народен празник, отбелязващ началото на новата календарна година. Познат е във всички български етнически територии. Традиция е така нареченото сурвакане. То се изпълнява от деца от 4 до 12 год. възраст или ергени, които обхождат определена територия (махала, квартал или цялото селище). Самото сурвакане се състои в удрянето по гърба със сурвачка. Домакините даряват сурвакарите хляб, вино, сушени плодове и/или дребни пари.