Променящият се свят на българина след Първата световна война 1. Промени в българското общество. 2. Новости в ежедневието на българите. 3. Градският начин на живот.

1. Промени в българското общество. В периода между двете световни войни българското население увеличава своя брой, който достига до 7 милиона души въпреки загубите във войните и изселванията от страната (през този период се изселват колко 116 хил. български турци и около 62 хил. гърци). След влизането в сила на решенията на Букурещкия и Ньойския договор извън пределите на родината остават около 2 млн. българи. Към България потеглят около 500 хил. бежанци (припомнете си какво знаете за тракийските, добруджанските и македонските бежанци). Стъпили здраво върху възрожденските традиции за самоорганизиране, българите изграждат модерно гражданско общество. През 20-те и 30-те години на ХХ век възникват множество дружества – женски, спортни, ловни, риболовни, туристически, ученически, студентски, просветителски. Особено активни са благотворителните дружества в София,

Пловдив, Ловеч, Велико Търново, Стара Загора, Сливен, Кюстендил, Шумен и др., които организират безплатни трапезарии за бедни деца и студенти, грижат се за сиропиталища и домове за стари хора. Полагат се усилия за подобряване на обществената хигиена и здравеопазването, както и на безопасността на труд във фабриките. Най-голямата обществена група остават селяните. Устав на Благотворително дружество Добрий самарянин – Стара Загора. 12 февр г.

Манифестацията по случай 50-годишнината от основаването на българското дружество Червен кръст. 8 ноем г. Управителния и Контролния съвет съвет на Благотворително запасно подофицерско дружество Сан-Стефанска България в Разград, 1936 г.

2. Новости в ежедневието на българите. Първите телефонни връзки в България се осъществяват по време на Руско – турската война. Телефонът е въведен официално още през 1879 г. В периода между двете световни войни той придобива все по-голямо приложение както в обществения, така и в частния живот. Освещаване сградата на Телеграфо- пощенската служба във Варна, 1935 г. Телефон, 1940 г.

Автомобилите бързо навлизат в живота на българите. Използват се като обществен и като частен транспорт. Автомобил Chevrolet, произведен във Варна,1927 г Екскурзия на туристи с автомобил Chevrolet, 1929 г. Автомобилно състезание, 1929 г.

Грамофонът намира място в домовете на българите и в увеселителните заведения. Популярни стават джазът, тангото и фокстротът. Българите имат възможност да слушат европейски музиканти и певци. Широко разпространение получава радиото. Първоначално радиоапаратите се поставят на обществени места. Киното става едно от любимите забавления. Прожектират се предимно чуждестранни филми, българските са малко и с не особено високо качество. Все повече хора се занимават активно със спорт – футбол, колоездене, тенис, туризъм, ски, борба и пр. Навлизането на техническите новости е доказателство за доближаване на живота на българите до европейската модерност.

Победителите от Добрич в колоездачно състезание по маршрута: Добрич – Кюстенджа (Констанца, Румъния) – Добрич, 1927 г. Членове на Юношески туристически съюз клон Делиорман – Разград по време на VІІІ-я редовен конгрес на съюза в гр. Бургас, 30 юли 1923 г.

3. Градският начин на живот. Броят на градското население в България бързо се увеличава след Първата световна война. Причините за това са както миграциите от селото към града, така и установяването на бежанци от отнетите територии. Много руснаци се установяват в България, дирейки спасение от болшевишкия терор. Нараства и броят на градовете. София е най-големият български град с население от 290 хил.души. Други големи градове са Пловдив (население от 100 хил. д.) и Варна (70 хил. д.). Бързото увеличаване на населението става причина за възникване на негативни явления: жилищна криза, безработица, социални конфликти. Променя се обликът на градовете – строят се нови обществени сгради, красиви частни домове, оформят се паркови пространства, решава се въпросът за водоснабдяването на половината от градовете, но канализации липсват.

Булевард Витоша, София, 1934 г. Софийски университет, сградата на ректората, 1935 г.

Разгледайте галерията от снимки. Защо след края на Първата световна война се променя обликът на българските градове? Съдебната палата в Кюстендил, 1938 г. Площад Момина чешма в Разград. 20-те години на ХХ в. Сградата на Окръжната палата във Велико Търново, 1929 г. Улица в Пазарджик, 1940 г.

Промени настъпват не само във външния облик на градовете. Новости навлизат и в модата на облеклото. Жените обличат по- къси рокли, които откриват глезените им, носят обувки с високи токчета. Мъжкият костюм също се променя – саката стават дълги, а панталоните са широки с маншети. Ежедневната шапка е бомбето. Често по улиците се срещат и гологлави мъже. Те са гладко избръснати (без мустаци и бради) и с подстригани коси. Най – силна е промяната в женската прическа: късата коса става много модерна. Семейна фотография, 1920 г.

Вижте филмчето 1930г.София посреща цар Борис III и царица Йоанна.1930г.София посреща цар Борис III и царица Йоанна Опишете софийските главни улици и сгради; облеклото на хората. Българските жени извоюват правото да гласуват на парламентарни избори през 1938 г., но това право се дава само на омъжените. Децата помагат в семейството не само в домакинсвото. Често работят, за да подпомагат прехраната на семейството. Защо според Вас българките не успяват да се преборят за избирателно право за всички жени?

Какви са причините за нарастване броя на градското население след Първата световна война? Разгледайте внимателно снимката. Каква информация получавате от нея? Снимка на сестрите Марийка (в ръце с Донка), в ляво Иванка и в дясно Генка Гочеви Миадови пред храм-паметника в с. Шипка. около 1924 г. Смятате ли, че в периода между свете световни войни българите са по-добре информирани отколкото преди войните? Защо?

Ръководството на дружество Майчина грижа в Габрово, 1926г. Ръководството на дружество Майчина грижа в Габрово, 1935г. Сравнете двете фотографии. Кое е общото и кое е различното между тях? ИТИД

Училищна безплатна трапезария в с. Староселци, Плевенско г.