Изреченията, с които съобщаваме нещо, се наричат съобщителни изречения. Те завършват с точка.. Цветята в градината цъфнаха.

Момиченцето си мие ръцете. Лиско лови рибки. Децата отиват на училище.

пеперудката улови Катето блузата на копчето се скъса клончето пее на птичката

Изреченията, с които задаваме въпроси, се наричат въпросителни изречения. Те завършват с въпросителен знак ?. Цветята в градината цъфнаха ли?

Най-високият връх в България е Мусала. Ива и Ира са сестри. Калинката се храни с листни въшки. Кой е най-високият връх в България? Ива и Ира сестри ли са? С какво се храни калинката?

Изреченията, с които изказваме желание, заповед, молба, забрана или съвет, се наричат подбудителни изречения. Те завършват с удивителен знак !. В тях често използваме думите: моля, хайде, недей, внимавай и др. Мамо, моля те, купи ми колело!

Нека ти помогна! заповед забрана молба желание съвет Веднага влез вътре! Мамо, купи ми бонбони! Не късайте цветята! Мийте си зъбите два пъти дневно!

Изреченията, с които изразяваме чувства: радост, болка, възторг, страх и други, се наричат възклицателни изречения. Те завършват с удивителен знак !. В тях употребяваме възклицателните думи: ох, ах, ех, леле, олеле, брей, ура и др. Олеле, изцапах си новата блуза!

Ама, че студено време! радост уплаха съжаление изненада болка Я, какъв чудесен подарък! Ох, боли ме главата! Ура, ще правим снежни човеци! Уф, че ме стресна!

а) Я, цветето в градината е цъфнало! б) Виж, цветето в градината е цъфнало! в) Цветето в градината цъфнало ли е? а) Хей, защо ми взе топката? б) Върни му топката! в) Бате, той ми взе топката!

а) подбудителни и възклицателни изречения; б) подбудителни и въпросителни изречения; в) съобщителни и възклицателни изречения. а) въпросителните изречения; б) подбудителните изречения; в) възклицателните изречения.