Илиана Т. Илиева –Дъбова

1. Установяване на комунистическия режим. Преди да е завършила Втората световна война между Великобритания, САЩ и Съветския съюз се договарят сфери на влияние в Европа. Източноевропейските страни попадат в обсега на СССР (Съюз на съветските социалистически Уинстън Чърчил, Франклин Рузвелт и Йосиф Сталин по време на Ялтенската конференция (4 – 11 февруари 1945 г. републики). Сред тях е и България.

Богдан Филов пред Народния съд На 9 септември 1944 г. е извършен преврат, с който се сваля законното правителство и се установява власт на Отечествения фронт (ОФ) – коалиция от четири партии, сред които и БКП. Възстановени са конституцията и многопартийната система. Комунистическата партия бързо укрепва позициите си на водеща сила в управлението на ОФ и започва да отстранява политическите си противници. За постигане на тези цели си служи с всякакви средства: преследване, затваряне в лагери. Организира Народен съд, който осъжда души, от които души на смърт. По този начин комунистическата партия отстранява поддръжниците на

стария режим – регенти, министри, интелектуалци. След проведения през септември 1946 г. референдум България е обявена за народна република. Търновската конституция е заменена с нова, наречена Димитровска, по името на Георги Димитров, водач на БКП и министър – председател. В България се налага съветския модел на държавно управление. Премахват се разделението на властите, свободата на словото и сдруженията. Опозицията е разтурена, а лидера Никола Петков е осъден на смърт. Държавата налага контрол върху всички сфери на обществения живот, а тя самата е контролирана от Комунистическата партия. Последователно председатели на ръководния орган на БКП – Георги Димитров

Слънце над родината, 1953 г., худ. Никола Мирчев Политическото бюро са Георги Димитров (1), Васил Коларов (2), Вълко Червенков (3). Политбюро приема решения, които стават задължителни за всички държавни институции По време на управлението на Вълко Червенков напълно се налага сталинският модел. Започват нагласени съдебни процеси срещу партийни функционери, свещеници, висши военни.

Мавзолеят на Георги Димитров – разрушен през 1999 г. След смъртта на вожда и учителя на български народ, както го определя Комунистическата партия, тялото му е мумифицирано и поставено за поклонение в специално построен мавзолей.

След смърта на Сталин започват промени в комунистическата партия на СССР. Това води след себе си промени и в България. През април 1956 г. начело на БКП е избран Тодор Живков. През 1962 г. той застава начело и на държавата. Тодор Живков Установява се тоталитарен режим, който съществува 33 години. За разлика от предишните партийни лидери, неговата линия на управление е смекчена. Отношенията със СССР не се променят. България получава икономическа помощ за сметка на политическата си обвързаност. 2. Българската политика и общество през 60-те и 70-те години на ХХ век

Посрещане на космонавта Юрий Гагарин в Казанлък, 26 май 1961 г. Полетът на първия човек в Космоса е използван за целите на социалистическата пропаганда. София, военен парад. 80-те години на ХХ век

През 1971 г. Петото народно събрание приема нова конституция. Тя обявява че Ръководна сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия. България е страна, в която съществува етническо и религиозно многообразие. Най – голямата етническа общност е българската. По – малки са турската, циганската, арменската, еврейската и др. Преобладаващата част от населението е източноправославно по своята религиозна принадлежност. По – малък е броят на мюсюлманите, католиците, юдеите и пр. БКП отрича съществуването на Бог и насажда в училищата и

университетите атеизъм. Религиозните свободи на населението са силно ограничени, свещениците са преследвани. Води се специална политика по отношение на приобщаването на българските турци. За развитието на районите с по – голям брой турско население се отделят големи суми. Тъй като поставените цели не сa постигнати, все по – често се прибягва до насилствени действия за заличаване на етническите различия. Промените в живота на хората се забелязват най – вече в непрекъснатия поток от селото към града. Увеличаването броя на градското население поражда битови и комунални проблеми. Въвежда се ограничение във възможността всеки сам да определи местожителството си. В същото време се осигуряват значителни социални придобивки за работниците, който стават най – голямата икономическа група (класа). Разрастват се градовете, особено големите София, Пловдив, Варна, Бургас,

Русе. Изграждат се нови градове – Димитровград, Мадан, Велинград, Рудозем, Мездра и др. Централните градски зони се благоустрояват. Прекарани са канализации, водопроводи и електропроводи из цялата страна. СофияСунгурлареБлагоевград Русе Стара Загора

Вижте филмчетата София 1968 иМанифестация на 9 септември 1989 г. Какво мислите за показаното?София 1968 Манифестация на 9 септември 1989 г Детска градина Слънчо, Пазарджик

Външната политика на България е напълно обвързана с тази на Съветския съюз. Тя става член на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) през 1949 г. и на Варшавския договор – военна организация на източноевропейските държави през 1955 г. Възстановените след Втората светвна война контакти със западните държави скoро са прекъснати заради студената война. Между България и съседните страни съществува напрежение и пълно неразбирателство по редица въпроси. Периодите на подобряване на съседските отношения често се сменят с периоди на изостряне.

Празник на Розата в Карлово, 70-те години на ХХ век.Фидел Кастро, Тодор Живков, Дража Вълчева, Станко Тодоров, фотограф Иван Генов, ДНА Карлово Тодор Живков и Леонид Илич Брежнев, генерален секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз на посещение във Варна, 60-те години на ХХ век Леонид Брежнев и Тодор Живков, 70-те години на ХХ век

3. Смяна на комунистическия режим. През 80-те години на ХХ век икономическата криза в източноевропейските страни се задълбочава. Става видно, че съветският модел е изчерпал възможностите си за развитие. Съветският съюз спира стопанската помощ за България и в страната се проявяват сериозни икономически проблеми. Въведен е режим на електрическия ток, липсват основни хранителни стоки, опашките пред магазините са огромни. За да спаси и запази мястото си във властта, БКП предприема радикални мерки. С подкрепата на Съветския съюз, около определени висши партийни функционери се групират недоволните от Живков членове на партийното ръководство. Той е принуден да подаде оставка. Тя се приема на 10 ноември 1989 г. на мястото на Тодор Живков е издигнат дотогавашния министър на външните работи Петър Младенов.

Вижте филмчето 10 ноември 1989г.. Как протича смяната на Тодор Живков от всички постове, които заема? 10 ноември 1989г На улиците в София излизат хиляди хора, които участват в митинги и шествия. Очакванията за положителни промени в политическата среда и стопанството са големи. След 10 ноември се възстановява партийното многообразие в България. Създават се нови партии и се възстановяват старите от преди 9 септември 1944 г. БКП се преименува в Българска социалистическа партия (БСП). Властите вътре в партията и в държавата се разделят: Петър Младенов е избран за президент, Андрей Луканов – за министър – председател, Александър Лилов –за ръководител на партията.

Митинг на ДСД в София, 7 юни 1990 г.

Създава се политическа опозиция в лицето на Съюза на демократичните сили (СДС), оглавяван от д – р Желю Желев. Преходът към демократични промени в България е много бавен. В този период се допускат редица грешки, които по – късно оказват негативно влияние върху цялостното развитие на България. На проведените избори за Велико народно събрание мнозинство печели БСП, следвана от СДС и ДПС (Движение за права и свободи), една организация, която се ориентира към българските турци и разчита на техните гласове. От поста си е освободен Петър Младенов. Президент на България става д–р Желю Желев. Кабинетът на Андрей Луканов подава оставка. Новото безпартийно правителство освобождава цените и въвежда пазарните принципи в стопанството. Приета е нова конституция.конституция

Д – р Желю Желев и Блага Димитрова участват в мининг

Парламентарните избори през 1991 г. се печелят от СДС. Министър – председател става Филип Димитров. Правителството започва смяна на системата – връщане на отнетта собственост в градовете и на земеделската земя. ТКЗС са унищожени, останалия инвентар – продаден за нищожни суми, земята е раздробена. Очакванията, че хората от града ще се върнат на село, за да обработват земите си, не се оправдават. Правителството изпада в изолация и подава оставка. Следващият кабинет начело с проф. Любен Беров започва приватизация на държавните предприятия. Расте безработицата. Появява се организирана престъпност. След новите избори на власт идва БСП. Кабинетът на Жан Виденов не успява да се справи с повишаването на цените и липсата на зърно за хляб. За президент е избран Петър Стоянов, кандидат на СДС. След като кризата се задълбочава още повече, Виденов подава оставка.

Любен Беров Жан Виденов

Опашка за хляб Протест срещу управлението на Жан Виденов

Левът се обезценява, банки фалират, БСП се споразумява с опозицията за предсрочни избори. Българските правителства след 1989 г. насочват външната политика към западния свят. Държавите от бившия съветски блок кандидатстват за членство в Европейския съюз. СИВ и Варшавският договор се саморазпускат още през 1991 г. ЕС създава програми, с които се цели да се помогне на източноевропейските страни, но поставя и редица условия, на които България успява да отговори по – късно от други държави, които влизат в ЕС преди нея. Новото правителство е оглавявано от Иван Костов. То започва енергични промени – реформира здравеопазването, образованието, армията; стабилизара банките и губещите предприятия. Но безработицата расте бързо, повишават се цените, растат и престъпността и корупцията.

Иван КостовСимеон Сакскобургготски

България става член на НАТО, въпреки несъгласието на някои политически среди. Започват преговори с ЕС. Новото правителство е оглавено от Симеон Сакскобургготски (бившия български цар, който напуска със семейството си страната след рефередума за република). Той става лидер на партията Национално движение Симеон Втори (НДСВ). В кабинета участва и ДПС. Очакванията на населението за бързо подобряване на икономическото положение не се оправдават. Президент на страната става кандидатът на БСП Георги Първанов. На 2 април 2004 г. България е приета за член на НАТО. През 2005 г. е сформирано ново коалиционно правителство начело със Сергей Станишев. В него влизат БСП, НДСВ и ДПС. От 1 януари 2007 г. България става член на Европейския съюз.

Сергей Станишев

Пътят обаче не е извървян напълно. Страната трябва да се справи с ред проблеми, които предизвикват недоверие сред западноевропейците. През периода след 10 ноември 1989 г., когато се отварят държавните граници и българите могат да ги напускат свободно, расте броят на емигрантите, които се установяват да живеят и работят в САЩ и развитите европейски държави. Подобряването на стандарта на живота и справянето с негативните явления в политическата и стопанска област трябва да се извършат от самите българи с воля и последователност, за да стане България такава, каквато я заслужават всички нейни чеда.

Петър Младенов Желю Желев Петър Стоянов Георги Първанов