Илиана Т. Илиева – Дъбова

1. Промени в селското стопанство. В годините след Втората световна война българската държава е изправена пред важната задача да възстанови икономиката, за което разчита преди всичко на частните собственици и производители. През 1946 г. се провежда поземлена реформа, чиято цел е да се ограничи количеството земя, владяно от едно семейство. Земята над определения лимит се отнема от собствениците. Комунистическата партия смята, че българското селско стопанство може да се модернизира чрез използване на машини, които да обработват големи площи. За да се създадат такива се пристъпва към колективизация на земята, добитъка и работния инвентар. Те се включват в новосформираните трудовокооперативни земеделски стопанства (ТКЗС).

Жътва в село Кокарджа - днес Бояна, Варненско г. Селяните не се съгласяват доброволно да се разделят с имотите си. До края на 1947 г. в ТКЗС са включени едва 4% от обработваемата земя. За да се извърши колективизацията, властите си служат с арести, изпращане в лагери и дори до избиване на селяни. Към 1951 г. вече над 60% от земята е кооперирана. Ръководствата на ТКЗС са на пряко подчинение на партийните структури. За частните стопани са определени много високи данъци. При неизплащане на дължимото собственикът на земята се осъжда на затвор и голяма глоба.

В двора на ТКЗС машина за приготвяне на силаж, 60-те години на ХХ век Въпреки мерките, които БКП взема, за да се кооперира земята, добивите остават много ниски. Не е въведено модерно машинно обработване, защото държавата не може да осигури нужните машини. През 60-те и 70-те години на ХХ век се изграждат аграрно – промишлени комплекси (АПК). Целта е да се постигнат по – високи добиви, но тя не се осъществява, защото системата е силно бюрократизирана. Ръководните кадри се назначават не според

знанията и уменията, а в зависимост от верността, която показват към БКП. Това е характерно не само за управлението на земеделския сектор, а и за всички други клонове на стопанството. Първият български трактор произведен в Завод 15, Карлово, 1949 г. Прибиране на реколтата в ТКЗС село Калояново, Пловдивско, 1962 г.

2. Налагане на съветския стопански модел. Стомана Перник По нареждане на Съветския съюз през 1947 г. в България започва преустройство на стопанството. То се извършва по съветски образец. Извършена е национализация в края на 1947г. Банките, фабриките и мините са иззети от собствениците им и са превърнати в държавни. За развитието на българското стопанство се изработват петгодишни планове. Първата петилетка обхваща периода 1949г.– 1953г. Отделя се голямо внимание на развитието на енергетиката, металургията и

Строеж на язовир Васил Коларов, днес Голям Беглик, 1947 г. машиностроенето. Леката индустрия е пренебрегната, без да се отчитат постиженията в тази област преди Втората световна война. Петгодишните планове не са съобразени с пазарните закони и се разработват според волята на БКП. Не се отчитат и реалните възможности на страната за развитие на тежката промишленост и липсата на определени природни ресурси.

Комбинат за цветни метали Пловдив, основан през 1961 г. Тодор Живков открива първите мощности в новопостроения металургичен комбинат Кремиковци - денят е обявен за официален празник на металурга, 5 ноември 1963 г.

3. Българската икономика през 60-те и 70-те години на ХХ век. Оранжерийте край Пазарджик – най – големите на Балканския полуостров България се превръща в държава с едно земеделие и собствена тежка индустрия. С помощта на Съветския съюз се строят заводи гиганти. Българската тежка индустри се развива преди всичко благодарение на непрекъснатите дотации на СССР. В сравнение със страните Западна Европа и САЩ, икономиката на източноевропейските държави изостава.

Нефтохим Бургас Химко Враца Азотно – торови заводи Стара ЗагораЗавод за калцинирана сода Девня Оловно – цинкови заводи Кърджали

Пристанище Лом Източноевропейските държави търсят начини за наваксване на изоставането. Започва непрекъснато въвеждане на реформи – недобре обмислени и лошо изпълнени. До 80-те години икономиката на България се задържа на стабилно равнище. Режимът на Тодор Живков прави опити да подбуди личната инициатива на населението и да избегне негативните последици от държавното планиране. Реформите се провалят, защото засягат властта на БКП.