Ран Босилек (Генчо Станчев Негенцов) е български поет, писател и преводач. Роден е в Габрово на 26 септември 1886 г. Учи в прочутата Априловска гимназия.

Презентация:



Advertisements
Похожие презентации
писателихудожниципевци Талантливи писатели, художници и певци са разнесли името на България по света. план.
Advertisements

ИТИД Стоян Михайлов Попов е роден на 21 юни 1866 г. в село Дивотино, Пернишко. Под псевдонима Чичо Стоян създава едни от най – известните детски стихове.
Р.Петрова Кърджали и Ц. Гергова Велинград. Флаш-картите включват изучаваните автори от раздел литература. Движещото бутонче е автор. С кликване върху.
АСЕН РАЗЦВЕТНИКОВ Асен Разцветников (псевдоним на Асен Коларов) е български поет, писател, преводач. Роден на 2 ноември 1897 г. в с. Драганово, Великотърновско.
Веса Паспалеева е родена на 3 март 1900 г. в Кюстендил. Завършва гимназия в родния си град. Нейна преподавателка по литература е Елисавета Белчева - Багряна.
Иван Вазов ( г.) Извънкласно четене 4. клас.
Литература 4 клас биография Дамян Дамянов Дамян Дамянов Роден на 13 януари 1935 година в Сливен. Завършва гимназия в родния си град и българска филология.
Здравейте, деца! Ние сме Яна и Любчо. Днес ще ви помогнем да преразкажете разказ. Нали си спомняте кои са стъпките за написването на хубав преразказ?
Колетка Павлова 1 Български език илитература 4 клас Български език илитература 4 клас.
Иван Вазов е роден през 1850 г. в Сопот. Учи в родния си град. В Калофер е ученик на даскал Ботьо Петков (бащата на Христо Ботев). По – късно е изпратен.
а) Иван Вазов; б) Ран Босилек; в) Елисавета Багряна.
Брезичка Пред къщата на един старец растеше брезичка. Всяка сутрин старият човек заставаше до прозореца и гледаше зарадван към нея. Там, кацнало върху.
Моето училище Роден край – 1 клас Нина Кънева – Габрово Mouse Mischief.
Асен Разцветников 1897 – 1951 г. Асен Разцветников е български поет, писател и преводач. Истинското му име е Асен Петков Коларов. Роден е в с. Драганово,
Стихотворения Ани Господинова, ЧОУ Веда, София. Ние буквички сме ясни, сговорчиви и добри! Идат часове прекрасни с песни, танци и игри. Нека бъдем умни.
Български организации в чужбина Дипломатически представителства Български църковни общини Славянобългарския манастир "Св. Вмчк. Георги Зограф"
По поставен въпрос и С и ъ ч е н н е А м и с г Е а Св. Иванова, СОУ Д-р П. Берон, с. Хитрино.
ИТИД Здравейте, деца! Ние сме Яна и Любчо. Ще ви помогнем да се научите да преразказвате. Това умение е много важно. Здравейте, деца! Ние сме Яна и Любчо.
Златка Чардакова, 54 СОУ Св. Иван Рилски, София, /БАКУ, Азербайджан/
Умна девойка Ран Босилек 2 Упоритото слонче Африканска приказка 1 Страхлив другар Българска народна приказка 3.
Транксрипт:

Ран Босилек (Генчо Станчев Негенцов) е български поет, писател и преводач. Роден е в Габрово на 26 септември 1886 г. Учи в прочутата Априловска гимназия. Кратко време работи като учител. През 1906 г. в списание Светулка е публикувано първото детско стихотворение на Ран Босилек На косичка, написано за неговите ученици. По-Късно учи в Софийския университет право и славянска филология. Защитава докторат в Брюксел (Белгия) и започва работа като адвокат в София. Истинското призвание на Ран Босилек обаче не е правото, а детската литература. Преразказва много народни приказки и сам създава приказки, обичани от поколения българи –

Неродена мома, Жива вода, Косе Босе, Дядо и ряпа. Любими прозведения на българчетата си остават Патиланско царство, Незнаен юнак. Едни от най – нежните стихове в нашата детска литература са излезли изпод перота на Ран Босилек – Родна реч, Я кажи ми, облаче ле бяло, Родна стряха.

Дълги години работи като редактор – първоначално на списание "Светулка", а по– късно на вестник "Врабче" и на едно от най- популярните детски издания в България за времето си – Детска радост. Ран Босилек е сред създателите на художествено оформената детска книга в България. Приносът му за развитието на детската литература у нас – преводна и оригинална, е огромен. Ран Босилек умира на 8 октомври 1958 г. в София.

Родна реч Родна реч, омайна, сладка, що звучи навред край мен; реч на мама и на татка, реч, що мълвим всеки ден. Тя звънти, когато пея, в радостни игри ехти; вечер приказки на нея баба тихо ми реди. И над книгата унесен, родна реч ми пак шепти… Милва като нежна песен, като утрен звън трепти! ИТИД

Я кажи ми, облаче ле бяло Я кажи ми, облаче ле бяло, отде идеш, де си ми летяло? Не видя ли бащини ми двори и не чу ли майка да говори: Що ли прави мойто чедо мило, с чужди хора, чужди хляб делило? Ти кажи й, облаче ле бяло, жив и здрав че тук си ме видяло. И носи от мене много здраве. Много мина, мъничко остана. Наближава в село да се върна, да се върна майка да прегърна. ИТИД

РОДНА СТРЯХА Бяла, спретната къщурка, две липи отпред. Тука майчина милувка сетих най-напред. Тука, под липите стари не веднъж играх; тука с весели другари скачах и се смях... Къщичке на дните злати, кът свиден и мил! И за царските палати не бих те сменил! ИТИД

За вас, мили деца, приказката прочете, стиховете подбра и катринките подреди Илиана Илиева – Дъбова Българско неделно училище Свети Седмочисленици Тарагона, Испания