Иван Вазов е роден през 1850 г. в Сопот. Учи в родния си град. В Калофер е ученик на даскал Ботьо Петков (бащата на Христо Ботев). По – късно е изпратен да учи в Пловдив. Тук създава едни от първите си стихове. Огромно влияние върху младия и впечатлителен поет оказват двете години, прекарани в Румъния. Неслучайно наричат творчеството на Иван Вазов цяла една литература: в продължение на половин век той създава голям брой литературни произведения във всички жанрове – стихотворения, поеми, разкази, повести, романи, пътеписи, драми, комедии – повече от двадесет обемисти тома. Автор е и на първия и най – обичан български роман – Под игото.

Цялото творчество на Вазов е пропито с любовта и преклонението пред всичко българско и родно. Произведенията му са любими на поколения българи – не можем да си представим израстването на едно дете без чудесните стихове Аз съм българче, Де е България, Радецки (Тих бял Дунав), Цар Симеон (Край Босфора шум се вдига). Вазов пресъздава борбите и надеждите на народа ни в творчествто си. Едни от най – хубавите му разкази са посветени на Васил Левски –

Апостолът в премеждие, Чистият път, Из кривините. Цикълът Епопея на забравените, повестите Немили– недраги и Чичовци са сред шедьоврите на нашата литература. Голям брой произведения той посвещава на красотата на родната природа – Великата Рилска пустиня, Волът, Един кът от Стара планина и др. Поетът е неуморим борец за чистотата на българския език, този звук сладък, най – мил в звуковете. Още приживе Вазов се радва на всеобща почит и е наречен народен поет. По повод 25 годишнината от творческата му дейност получава сребърна лира, украсена със златен лавров венец. Иван Вазов умира през 1921 година в София. И днес той е всепризнатият Патриарх на българската литература, народният поет, чиито творби продължават да възпитават любов към родното, което трябва да тачим и да милеем.

Аз съм българче Аз съм българче и силна майка мене е родила; с хубости, блага обилна мойта родина е мила. Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене. Аз съм българче свободно, в край свободен аз живея, всичко българско и родно любя, тача и милея. Аз съм българче и расна в дни велики, в славно време, син съм на земя прекрасна, син съм на юнашко племе. Аз съм българче Аз съм българче и силна майка мене е родила; с хубости, блага обилна мойта родина е мила. Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене. Аз съм българче свободно, в край свободен аз живея, всичко българско и родно любя, тача и милея. Аз съм българче и расна в дни велики, в славно време, син съм на земя прекрасна, син съм на юнашко племе.

Де е България? Питат ли ме де зората ме й огряла първи път, питат ли ме де й земята, що най-любя на светът. Тамо, аз ще отговоря, де се белий Дунав лей, де от изток Черно море се бунтува и светлей; тамо, де се възвишава горда Стара планина, де Марица тихо шава из тракийска равнина.... Българио, драга, мила, земля пълна с добрини, земля, що си ме кърмила, моят поклон приемни!

Цар Симеон Край Босфора шум се вдига, лъскат саби, щитове, ето Симеон пристига, воеводите зове: Съберете се, войводи, храбри орляци безброй; много войски и народи паднаха под ножа мой.... В Цариградските палати разтрепера се Роман, прати дарове богати в Симеоновия стан. Не щъ дарове, ни злато! гордо викна Симеон, мойто царство е богато, златен е и моят трон...

Радецки Тих бял Дунав се вълнува, весело шуми и "Радецки" гордо плува над златни вълни.... Млади български юнаци явяват се там, на чела им левски знаци, в очите им плам. Горд отпреде им застана младият им вожд - па каза на капитана с гол в ръката нож: - Аз съм български войвода, момци ми са тез, ний летиме за свобода кръв да лейме днес. Ний летим на България помощ да дадем и от тежка тирания да я отървем. Радецки Тих бял Дунав се вълнува, весело шуми и "Радецки" гордо плува над златни вълни.... Млади български юнаци явяват се там, на чела им левски знаци, в очите им плам. Горд отпреде им застана младият им вожд - па каза на капитана с гол в ръката нож: - Аз съм български войвода, момци ми са тез, ний летиме за свобода кръв да лейме днес. Ний летим на България помощ да дадем и от тежка тирания да я отървем.

Лебед Тихо ветрец разлюлява синия кристален вир, красен лебед гордо плава тамо надлъж и нашир. Гърдо вдига гърди бели, шия хубава криви; а върбите са навели, шушнат с водните треви.

Овчарче Иван Вазов Когато бях овчарче и овцете пасях, бях много благодарен, макар и сиромах. Щом пукнеше зората, изкарвах ги навън и свирях из гората, подпрян на някой пън. И времето бе кратко със шарен ми кавал, и никога тъй сладко не съм ни ял, ни спал. И днес, когато виждам овчарче малко аз, не знам защо завиждам и охкам си без глас. ИТИД

Сватба Ясна гайда е писнала, залюляло се хоро, млада булка се хванала цяла в наниз и сребро. А до нея юнак силен скача весел и засмян, поглед хвърля й умилен: той е младий й стопан... Скоро слънце ще да зайде, мрак ще замени денят, ала гласовите гайди дор до утре ще ручат.

Училище Детенце хубаво, пиленце любаво! Къде под мишница с таз малка книжица? Отивам, бабичко, макар и слабичко, книга да се уча, добро да сполуча. Мили деца, за вас, стиховете и песните подбра, снимките, репродукциите и катринките подреди Илиана Илиева – Дъбова Българско неделно училище Свети Седмочисленици Тарагона, Испания