Веса Паспалеева е родена на 3 март 1900 г. в Кюстендил. Завършва гимназия в родния си град. Нейна преподавателка по литература е Елисавета Белчева - Багряна. През същата година – 1919 – излиза от печат в списание Чернозем и първото стихотворение на поетесата. Веса Паспалеева следва славянска филология в Софийския университет. През 1928 г. излиза от печат нейната първа книга Великденчета. Сътрудничи на списанията "Детска радост, "Светулка", "Детски свят", "Другарче", "Росица", "Кладенче", "Славейче", "Дружинка", "Пламъче", вестниците "Септемврийче", "Другарче", "Родни простори". Основни теми в книгите й, които са над 60, са другарството и обичта, трудолюбието, ученолюбието и обичта към родината.

С произведенията на Веса Паспалеева израстват няколко поколения българи. Любими стихотворения, някои от които превърнати в песни са Нова година (С червените ботушки), Доволен (В джобчето ми дрънкат семки и бонбони), Цап- цап, ръчички. Обичани и популярни нейни книги са "Веселият таралеж" (1938), "Бащина земя" (1942), "Мързеливите шопи" (1943), "Папагалчето Макси" (1944) и много други. Веса Паспалеева има незаменимо място в детската ни литература. Умира на 22 февруари 1980 г. в София.

Доволен От днес имам вече нови панталони. В джобчето ми дрънкат семки и бонбони. Ще запратя всички рокли на тавана, да не би да хрумне някога на мама пак да ме направи галено момиче че де ще се дяна кат ме види чичо? Черньо и Писана гледат от кьошето колко е порасло тая нощ момчето! Пуякът на двора веч не ме закача… Ах тез панталони колко много значат… ИТИД

Котарана Преждата на мама често размотава, мишка да се мерне у дома не дава! Взема ли я в скута, сладко, сладко мърка… В масълцето често с лапичката бърка! Слънцето обича, в двора се изтяга, зърне ли я Врабчо на стрехата бяга! ИТИД

Снежинка Аз Снежинка се наричам и децата най-обичам! С мекичките си крилца топля житните зрънца. Ала капне ли капчука, да ме няма вече тука! Бързам през реки, полета към рекички и морета… ИТИД

Нова година С червените ботушки потропва дядо Мраз: - Дечица-веселушки, шейната спря пред вас! В чувала надзърнете: какво ли няма там? Палячовци, мечета, маймунки, барабан... За Елка нося книжка, за Спас – акордеон, а Петльо кукурига: - Пък аз съм за Антон! Подаръци ще има за всички от сърце! За Новата година да люшнем ний хорце!

Ручей будилник Звънна ручеят будилник, в клоните запя скореца, с внученцата си из Рила се разхожда Баба Меца! Стъпките щом усети, Таралежко се пробуди и със тънките крачета почна ръченица луда! Тропнаха хоро юнашко Зайо, Вълчо и Лисана… Три щурчета им пригласят от Игличина поляна! ИТИД

Празник Предпразнична радост в гърдите напира, в сърцето ми детско едва се побира! Венци сме увили с божур, перуника, със люляци бели и горска иглика. Че утре е празник голям, всенароден на двамата братя Кирил и Методий! О, азбука наша, преславна навеки! Води ни по мирни и светли пътеки! А Е ИТИД

Ръкавички Седнала на прага мъничката Гичка колко и приляга плете ръкавичка! Бримчица уплита, после две разплита дяволската плетка все излиза редка! Скоро сняг ще падне, трябват ръкавички! Пипайте по-бърже, палави ръчички! За вас, стиховете и песните подбра и катринките подреди Илиана Илиева – Дъбова Българско неделно училище Свети Седмочисленици Тарагона, Испания ИТИД