Така си представя народът Свети Илия – стои в огнена колесница, лети из облаците с нея и с камшика си кара конете. Магическа е връзката на Свети Илия с огъня, оттам – със слънцето и светлината, които изпълват с магия, създават и определят целия живот на земята.

Когато юнаците си поделяли небето, на него се паднали летните гръмотевици и светкавици, земята в дълбочина, небето във височина и тъмните облаци.

Той ходи по небето, лети по тъмните облаци, събира мъгли и облаци и ги заключва в Черното море. Когато иска, отключва ги, когато иска, докарва страшна суша – толкова страшна, че земята се пропуква надлъж и шир, а в зейналите пропасти пропадат "старци с бели бради, юнаци с врани коне, невести с мъжки деца и девойки с цветни китки".

Веднъж Света Богородица, Света Магдалина и Света Неделя го помолили да накаже хората за безверието им и той заключил небето за цели три години. Не капнала капка дъжд.

Пропукала се земята девет лакти дълбоко и широко. Разкаяли се грешниците, повярвали в Бога и отново напълнили църквите, а Свети Илия дал на земята дъжд и плодородие.

Тайнствена е и връзката на Свети Илия със змейове, родени сред земните хора. Единствен той може да ги извика, да успи душите им и те да се качат на небето. И пак той може да защити нивите от ламите, които обират плодородието, ядат житото.

Казват, че когато гърми, Свети Илия удря ламите с огнена коса или хвърля по тях тежък боздуган. Може би светкавиците се образуват от копитата на конете, с които препуска с огнената си колесница по небесния калдъръм, а може би са направо огънят, който излиза от ноздрите на светеца гръмовержец.

В борбата си с хали и лами Свети Илия е твърде близък до брат си юнака Свети Георги. Народът ни го нарича Гръмовник, Гръмоделец, Гръмоломник и вярва, че когато на Илинден се святка и трещи, светецът се бори с лами и хали, които летят в небето и водят градоносните облаци.

Освен тези му функции Свети Илия е и викач на боговете (светиите) за трапезата на Света Петка или Света Неделя, както и на царя. Като жертвени животни на Свети Илия са бика и овена, а в древни времена и елена.

Известна е легендата за саможертвата на елена, който се явявал на този или на други празници (Гергьовден, Преображение), за да бъде принесен в жертва. Това са все жертви, свързващи се с Слънцето, а еленът дори и с предците. ИЛИАНА Т. ИЛИЕВА-ДЪБОВА