ИЗГОТВИЛ: ИЛИАНА Т. ИЛИЕВА-ДЪБОВА

Траките са индоевропейски племена, населявали от средата на II хил.пр.Хр. до VI в.сл.Хр. областта, заключена между северното крайбрежие на Егейско море на юг до Карпатите на север и от Черноморското крайбрежие на изток до р.Морава, и земите в северозападна Мала Азия. Тракия била мост между Изтока и Запада, и Севера и Юга. Територията им била богата и плодородна, гъстите труднопроходими гори били пълни с дивеч, а многобройните реки и езера – с риба, в равнините зреело високо и гъсто жито. В планините се откривали ценни руди. Чужденците наричали Тракия Земята на златната ябълка. Слайд Nª3

В селата жилищата били едностайни, покрити със слама, изплетени от клони и измазани с глина. В градовете къщите имали няколко помещения, каменни основи, изградени били от кирпич и били покрити с керемиди. От натрупаната глина от старите жилища се образували селищните могили. Проходите препречвали с крепостни стени. Всеки дом имал домашно жертвено огнище. Жените изработвали дрехите от лен, вълна, коноп и кожи. Хитонът е традиционната тракийска дреха. Женският хитон бил дълъг до земята, а тракийките покривали главите си с кърпа. За връхна дреха служел ямурлукът, войниците носели ботуши, а обикновените селяни сандали и цървули. При хранене използвали трикраки столчета и ниски масички. Обичали виното, лукса и веселието.

Основен поминък на траките било земеделието, отглеждали жито, овес, лен, коноп. В южните райони било развито и лозарството и винарството. Виното било свещено за тях. Виночерпецът заемал централно място по време на царските пирове. Траките били опитни пчелари, но най-голяма гордост за тях били породистите коне. Племената в планините добивали мед, сребро, злато, желязо. Развити били грънчарството, златарството, кожарството. Tраките били прочути пчелари Търгували с гърците от колониите по морето. Слайд Nª3 Занимавали се с лов и риболов.

Тракийското население било разделено на прослойки. Най- висши били земевладелците, те образували тракийската аристокрация. Из средата на тракийската военно-племенна аристоктация били излъчени първите царе, чиято власт обикновено се предавала по наследство. Активно участие в управлението вземали членовете на царското семейство и най-близките му родственици. Голяма роля играело тракийското жреческо съсловие. Най-многобройни били свободните селяни, те плащали данък на аристокрацията, защото ползвали земята им. Често бедните траки продавали децата си в робство, роби били и военнопленниците. Социалното разделение у траките например намирало израз в облеклото – само благородниците можели да носят шапки, докато обикновените хора били задължени да ходят гологлави.

Траките нямали постоянна войска, по време на бран всички мъже се явявали с личното си оръжие. Армията се свиквала чрез огньове, а била толкова голяма, че я сравнявали със скакалци. Планинците ставали пехотинци, а тези от равнините леката конница. Аристократите съставяли тежката конница. Били облечени в брони, шлем и наколенници. В лявата ръка държели щит, с дясната мятали копия.

Ако ли искате вий да се вмъкнете в стана троянски, новодошлите тракийци стануват последни от всички. Заедно с тях е и царят им Резос, синът Ейонеев. Сам аз му зърнах конете грамадни и много красиви; те са по-бели от сняг и препускат подобно на вятър. В злато и светло сребро му блести колесницата нова. Има и златни, огромни доспехи, за чудо и приказ! Не подобава на смъртни да носят такива доспехи, а съвършено подхождат те на боговете безсмъртни. Омир, "Илиада"

Богатствата на тракийската земя привличали отдавна погледите на гърците. През VIII в. пр. Хр. във връзка с развитието на робовладелския строй в гръцкото общество започнало масово образуване на колонии по тракийските черноморски брегове. Отначало колониите били транзитни търговски центрове или земеделски поселения, но с течение на времето всички те се превърнали в градове, средища на оживена търговско-промишлена дейност: Аполоння (днешният Созопол), Одесос (Варна), Месамбрия (Несебър), Анхиало (Поморие), Дионисополис (Балчик) и др. Гръцките колонии станали първите огнища на робовладелски отношения в тракийските земи. Слайд Nª3

Тракийските племена не били единни. През V в.пр.Хр.били създадени тракийски държави. Известно станало царството на одрисите, което около 428г.пр.Хр. се простирало от северното крайбрежие на Егейско море, покрай р. Струма до Черно море и обхващало територията до устието на Дунав. Терес I е първият цар на одрисите, който добива власт над няколко племена. Град Севтополис, основан от цар Севт III бил столица на Одриското царство от 320г.пр.Хр. Слайд Nª3

VII-VI в.пр.Хр. - Начало на гръцката колонизация краят на VII в.пр.Хр. - цар Терес I основавa Одриското царство средата на V в.пр.Хр. - първи договори с Атина при управлението на цар Спарадок до 424г.пр.Хр.- териториално разширение при цар Ситалк след 359 г.пр.Хр. - разпокъсване на Одриската държава г.пр.Хр. - походи на Филип II в Тракия

346г.пр.Хр. - падане на Одриското царство 335г.пр.Хр. - поход на Александър Велики срещу гети и трибали краят на IVв.пр.Хр.- възстановяване и могъщество на Одриската държава при цар Севт III г.пр.Хр. - келтско нашествие 211г.пр.Хр. - прогонване на келтите 188г.пр.Хр. - първи сражения на траките с Рим 168г.пр.Хр. - Македония пада под властта на Рим 171г.пр.Хр. - първи дипломатически отношения между Рим и траките 74г.пр.Хр. - въстание на Спартак

Най-древна е вярата във Великата богиня-майка Бендида. Тя давала и отнемала живот, затова е повелителка на природата и плодородието. Главното божество било Слънцето- затова огънят в домашното огнище се смятал за свещен. Най-разпространен е Тракийският конник- бог на природата, растенията, животните. Веднъж на пет години с жребий от племето избирали младеж, когато хвърляли върху три копия, ако пратеникът умре, смятали, че молбите им са чути. Освен общите богове, всяко племе почитало и други свои- например Дионис- бога на виното. В негова чест се устройвали кукерски игри.

За богатите тракийци били изграждани гробници: дълъг коридор води до камера, украсена със стенописи. Те били изографисвани още докато мазилката е мокра, така боите попивали и рисунката оставала трайна. Отгоре я покривали с восък и растително масло. Нищо не трябвало да липсва на знатния тракиец в отвъдния свят. Затова с храната, златните съдове, оръжията и колесниците, запрегнати в хубави коне, в гробницата поставяли и любимата му жена. Траките посрещали смъртта с радост и скърбели, когато се раждало дете. Тракийските вярвания, митове и легенди оказали влияние върху елинскта религия и митология. В Елада проникнали също и мистериите свързани с култа към Дионис. От тържествата в негова чест води началото си трагедията като жанр в литературата. И днес спомена за тези тържества е съхранен в кукерските игри у нас.