Дядовата ръкавичка Елин Пелин

Тръгнал дядо от Златица, изгубил си ръкавица.

Там играла на поляна малка мишчица Гризана, ръкавичката видяла и на топличко се свряла.

Ей го мокър и подплашен тича Зайо от горица. Спира го на пътя прашен дядовата ръкавица. - Кой на топло там се гуши? - пита Зайо дългоуши... - Аз съм мъничка Гризана. Кой си ти, та страх ме хвана? - Аз съм Зайо Средногорски, крия се от думи хорски - каза Зайо боязливо

и попита предпазливо: - В тая топла ръкавица мир дали ще да намери мойта, плахата душица? - Влез, самичка ми е скучно! - рече Гризла благозвучно.

Подир малко иде Лиса. (То без нея що ли бива?) Насред пътя се курдиса и лукаво се подсмива. - Кой е в тая ръкавичка? - пита хитрата кумичка. - Мишка мъничка гризлива тук на топло си почива,

Зайо-байо Средногорски, скрит от лоши думи хорски. Ами ваша милост кой е и защо ни безпокои! - Аз съм златната лисица и желая да се стопля в вашта чудна ръкавица. - Влез, макар че сме мнозина, но нали ни си роднина!

Тръгна Вълчо от гората по работа към селата. Спира той на пътя прашен - гладен, настървен и страшен. Ръкавичката съглежда, да подуши се навежда, но усеща я, че шава и запитва той тогава: - Чия уплашена душица крий се в тая ръкавица?

- Тук на топло си почива мишка мъничка гризлива, Зайо-байо Средногорски, скрит от лоши думи хорски, още нашата кумица, златокожата лисица. ами ваша милост кой е и защо ни безпокои? - Аз съм Вълчо от Балкана, гост желая да ви стана... - Влез, макар че сме мнозина, но нали си ни роднина!

Подир малко всички сещат цяла земя разлюляна - иде рошава Мецана, в ръкавицата надникна и юнашки се провикна: - Чия уплашена душица крий се в тая ръкавица? - Тук на топло си почива мишка мъничка гризлива, Зайо-байо Средногорски, скрит от лоши думи хорски,

още нашата кумица, златокожата лисица, Кумчо-вълчо от балкана, гост на нашата покана. Ами ваша милост кой е и за що ни безпокои? - Аз съм рошава Мецана, гост желая да ви стана. - Влез, макар че сме мнозина, но нали си ни роднина!

Събрали се те другарски, разположили се царски в ръкавичката на друма и отворили си дума...

Скоро дядо от Златица се завърна да потърси свойта топла ръкавица. Зер, ако я намери, баба с кремък ще го дере...

И вървейки, и кашлейки, насред пътя той се спира и душата му примира, сърце му се разтреперва - гледа, гледа и не верва: ръкавичката му шава, миша глава се подава и опашка от лисица, и парченце от ушенце, едно късче кожух мечи, светят остри зъби нечии...

- Какво мислиш бре, човече! – дядо сам на себе рече и ръкави си възпрете, и с тоягата удари, и повтори, и потрети… Вечерта дома го среща неговата баба стара: дядо лов с колата кара и засмян дори до уши, той лулата важно пуши…

КРАЙ Приказката адаптира М. Чанева