След Освобождението на България от османско робство и последвалия Берлински конгрес, Княжество България е зависимо от Османската империя във външнополитически и търговски аспект. След Съединението от 6 септември 1885 г., този проблем става първостепенен. След Освобождението на България от османско робство и последвалия Берлински конгрес, Княжество България е зависимо от Османската империя във външнополитически и търговски аспект. След Съединението от 6 септември 1885 г., този проблем става първостепенен.
Разделена България търси начин за осъществяване на националната си цялост. От кризата в империята се възползва и Австро- Унгария, която желае анексията на Босна и Херцеговина.
Младотурското правителство не отправя покана на дипломатическия представител на България в Цариград - Гешов по случай възшествието на султана. Външният ни министър Паприков му нарежда да напусне империята. Източните железници започват стачка и минават под управлението на БДЖ. Стефан Паприков Иван Гешов Стефан Паприков Иван Гешов
Австро-Унгария и Русия ни подкрепят. Англия и Франция са резервирани. Българското правителство находчиво използва момента, тъй като световното внимание е приковано от Мароканската криза.
Фердинанд І уверява Франц Йосиф, че ще върне Източните железници на Османската империя. Министър-председателят Малинов усеща, че е дошъл момента на независимост и отказва. Фердинанд го моли за ден отсрочка преди да обяви Независимостта.
На 22 септември 1908 г. в църквата,,Св. 40 мъченици в Търново, България е обявена за Независима, а Фердинанд за,,цар на българите. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.
Провъзгласяването на Hезависимостта - църквата Св. 40 мъченици в старопрестолния град Търново.
Обнародване на Манифеста
Англия и Франция искат преразглеждане на Берлинския договор, Русия вижда в българската независимост съгласуваност с Австро-Унгария, а Германия, Австро-Унгария и Италия не се решават на директна подкрепа.
Изоставено от всички, българското правителство започва преговори с Портата за узаконяване на Независимостта. Османското правителство обаче признава само анексията на Босна. То иска 650 млн. франка компенсация. Ляпчев предлага 82 млн. франка или война.
На 17 януари 1909 г. Русия предлага на Високата порта да поеме исканото обезщетение, като доплати с анулиране на контрибуциите от Освободителната война, а България да изплати на Русия 82 млн. франка.
Българското правителство веднага приема руското предложение, а на 3 март 1909 г. Русия и Османската империя подписват споразумение. На 3 април българското правителство апелира пред Петербург, че ако Портата или Великите сили не признаят Независимостта в срок от 24 ч., България ще започне военна мобилизация. Изволски търси съдействие от Англия и Франция за дипломатически натиск срещу султана.
Русия търси съдействие от Англия и Франция за дипломатически натиск срещу султана. Така на 6 април 1909 г. султанът признава Независимостта. На 7 април 1909 г. Русия първа от Великите сили признава Българската независимост. На 10 април това правят Англия, Франция и Италия, а на 16 април Германия и Австро-Унгария. На 28 юни 1909 г. завършва финансовото уреждане на Независимостта.
Независимостта е началото на Независимостта е началото на