Най-старото и единствено оцеляло чудо - трите пирамиди край Кайро (Гиза) - на Микерин, Хефрен и Хеопс. Най-голяма е пирамидата на Хеопс (147 м височина, 229 кв. м. и е почти цяла – без 10 м от върха и мраморната облицовка). Архитект и главен надзирател е братовчедът на фараона, везирът Хемон.

Терасирани и изкуствено напоявани във Вавилон около 575 г. пр. Хр., предназначени за принцесата на Навуходоносор II – Семирамида. Според Диодор галериите са една над друга … като най-горната е 50 лакти височина, колкото крепостна стена. Те са дебели 6,7 м, покривите им са от 5 метра напречни греди, върху им тръстика, печена тухла и почва за дърветата. Подобни останки има извън северните стени до река Ефрат.

Построен от Крез и кносоския архитект Херзифон и синът му Метаген. Запален от Херострат – 356 г.пр.Хр. II-ият храм от бял пароски мрамор е на 131 на 79 м височина. Има 127 колони в йонийски стил - 20 м височина. Средният отвор е порта за епифании – появявания на божества. Разрушен е от готите през 262 г. Има руини.

Изработена е от Фидий в 435 г.пр.Хр. от злато и слонова кост (хризелефантинна). На монетите Зевс е облечен в спускаща се на гънки дреха, седящ върху трон с висока облегалка; държи в лявата си ръка скиптър с птица, а в дясната – Нике (богиня на победата). С 13-те си метра височина е била съкрушителна. През 391 г. била пренесена от Елида в палат в Константинопол. Там изгоряла в 462 г. Няма копие.

Издигнат от царя и царицата на Кария - Мавзол и Артемизия като възпоменание за самите тях в Бодрум. Той умира в 353 г.пр.Хр. Храмът е квадратен, заобиколен с 36 колони в йонийски стил върху висок зидан плинт. Всичко е на 42 м височина. Британският музей има скулптури и статуи.

Бронзовата статуя на Хелиос (бог на Слънцето) се извисява на 36 м височина над Родоския залив – 3 пъти по-голяма от всяка класическа статуя. Изработен е от Харет от Линдос в 280 г.пр.Хр. Разрушен е от земетресение в 244 г.пр.Хр. в коленете. Дори паднала е туристическа атракция до 654 г., когато бронзовите части са отнесени от араби в Мала Азия, продадени на евреин от изток; последно пътува за Сирия върху 900 камили.

Построен е през 290 г.пр.Хр. Вероятно е бил 100 м висок. Светлината му идвала от огън, отразяващ се от огледала на върха му. Той е с 3 етажа с прозорци за осветяване на вътрешната стълба. Арабски пътешественик пише: квадрат на I-ия етаж, 8,5 кв. м без стълба, а с рампа, изкачваща се по цилиндър. I-ият етаж е с височина 57,7 м и с парапет с височина 1,8 м. II-ият етаж с 8-ъгълна форма, с височина 27 м. III- ият етаж е цилиндричен и с височина 7 м. На върха бил с минаре - високо 5,5 м, с 4 врати и купол. Той е частично разрушен г. и разнебитен – 1349 г. Разрушен е от земетръс – 1375 г. Днес е фортът Каит бей.