Литература 4 клас Леда Милева Междучасие

Леда Милева биографични данни Леда Гео Милева е българска писателка, преводач, детска учителка, деятел на културата, общественик, дипломат. Тя е автор на стихове и пиеси за деца и на преводи от английски, руски и френски

Леда Милева / / биографични данни Тя е родена през 1920 г. в София в семейството на поета Гео Милев. Завършва Американски колеж и Институт за детски учителки, като междувременно следва в Юридическия факултет на Софийския университет.

Работи като главен редактор на програмата за деца в радиото, а от 1951-ва до 1966-та - главен редактор в издателствата "Народна младеж" и "Български писател". В продължение на 4 години след това е генерален директор на Българската телевизия. През 1972 година заминава за Париж като постоянен представител на България в ЮНЕСКО, а през периода година е и член на Управителния съвет на Международния фонд за развитие на културата към ЮНЕСКО.

От 1979 до 1989 година тя е председател на Съюза на преводачите. В продължение на 20 години Леда Милева е заместник-председател и председател на българския център на международния ПЕН клуб. Народен представител е в три парламента - в VIII-то и IХ- то Народни събрания, а през 1990-та е избрана за депутат във Великото народно събрание.

Издала е повече от 30 книги със стихотворения, поеми и пиеси за деца, между които: "Заю на разходка" "Няма време" "Мустакатият Иванчо" "Влакче през града" "Пътечките на дъгата" "Цветни приказки" "Когато куклите не спят" пиеси "Черно фламинго" "Златоперко" пиеси "Как идва денят" "Къде е хоботът на слона" "Приказка за трите лисички" "Карнавал в гората" - избрани стихове

Награди и отличия 1959 г. орден Кирил и Методий, I степен г. орден Народна Република България, I степен орден Стара планина I степен 2008 г. националната награда Константин Константинов за цялостен принос в детското книгоиздаване. Записана е в почетния списък Ханс Кристиян Андерсен" на Международния съвет по детската книга

Междучасие Ако децата можеха да разбират гласа на тебешира, те щяха да чуят как той тихо плаче: Аз съм тук, за да решавам задачи, да правя уравнения, да пиша изречения, а не, за да се превръщам на прах!

Ах! Ако децата можеха да разбират тихия глас на простата гъба, тогаз те щяха да чуят как тя отчаяно моли: Момичета и момчета, аз не съм ракета! Не искам да летя из класната стая. Аз съм гъба и зная отлично да чистя, отлично да мия, спасете ме от таз бъркотия!

Ако децата можеха да разбират на дървените чинове езика, те щяха да чуят как всеки чин вика: Ний оставихме простора на планините, за да има на какво да седите. А вие ни заливате с мастилени вади, превръщате ни в барикади, обстрелвате ни с писалки, с гуми и с книжни куршуми!…

Но ето прозвуча и гласа на звънчето: Голямото междучасие свърши! Зън свърши! Всеки седна смирено и разтвори пред себе си книжка. И само като въздишка през прозореца литна навън бяло облаче прах тебеширен. Звънчето заключи: Зън, зън. Добре, че децата разбират на звънчето металния глас! Почна новия час

Въпроси и задачи Кои са героите на историята? Защо тихо плаче тебешира? Подкрепи с думи от текста. Прочети отчаяната молба на гъбата. Кога сме отчаяни? Защо Леда Милева е употребила този глагол?

Защо се бунтуват чиновете? Прочетете. Към кого е насочен бунтът на тебешира, гъбата и чиновете? Защо предметите говорят? Какъв художествен похват използва авторката? Къде е използвано повторение? Според вас защо?

Запишете задълженията от текста на: На тебешира Решава зад. Да чисти Не да лети Да мие На гъбата Прави уравнения Пише изречения

Пребройте глаголите в текста. Защо са толкова много? Какво се случва в нашите междучасия? Избройте някои правила в клас. Кое ви хареса в стихотворението?

Кои правила трябва да остраним?

Ангел Каралийчев за Леда Милева «Тя помни оня бял сняг, който разхубави калните софийски улици. Той донесе за малката Леда и първото й детско стихотворение, което намисли в леглото си. Тревичките почиват, цветенцата заспиват, а от небето сиво се сипят мълчаливо белите снежинки като в картинки… Ти ли го измисли? попита с удивление сестра й, когато вечерта Леда го издекламира. Рано на другата сутрин Бистра каза на майка си за стихотворението. Майката не й се присмя, както се опасяваше Леда, а целуна своята дъщеричка и каза: Аз си знаех, че и ти ще станеш писателка! А Леда, когато порасна и прочете всичките книги, които беше оставил баща й, хвана неговото засъхнало оръжие перото, и го натопи в мастилницата. Тогава по детските вестници и списания се заредиха ония майсторски изнизани стихотворения, известни на най-малките читатели от всичките кътища на родината. »

Използвани материали: Учебник на издателство Просвета Успешен ден! К. Павлова, 2014г