Селищата са комплекс от територия, население, сгради, техническа и социална инфраструктура. Те са израз на материалната и духовната култура на обитателите им и отразяват природните и социално-икономически условия в България през различни исторически етапи.

Съдържание: 1.Същност и значение на селищата 2.Фактори за възникване на селищата - Кръстопътно географско положение -Релеф -Полезни изкопаеми -Климат-Води-Почви -Политически фактори -Социално-икономически фактори 3.Класификация на селищата -По своя тип 3.Класификация на селищата -По своя тип -Брой на жителите-Географско положение -Брой на жителите-Географско положение -Период на възникване -Период на възникване -Функции -Функции 4.Градски тип селище -Тракийски-Елински-Римски-Български 5.Селски тип селище 6.Брой жители в селата 7.Урбанизация - От Освобождението до края на Първата световна война - От края на Първата световна война до края на Втората световна война - През последните 50 години 8.Терирориална организация на селищата

Същност и значение на селищата Селищата представляват концентриран израз на териториалната локализация на населението в България. Тяхното възникване и развитие е обусловено от природни, исторически, обществено- икономически, политически, етнически, демографски и други фактори. Най-благоприятни условия за живот и за стопанска дейност предлагат равнините, котловините, низините, хълмистите земи и нископланинскитетерени. Затова там е концентрирана и по-голямата част от населението на страната. Селищната мрежа в България е изграждана в продължение на много векове и при разнообразни природни условия. Кръстопътното географско положение на нашите земи и ранното историческо заселване са важна основа за възникването на селища в най-дълбока древност.

Фактори за възникване на селищата Върху появата и развитието на селищата в България са оказвали и оказват въздействие множество фактори - природни, стопански, политически, демографски, етно-културни и др. Влиянието им е различно през различните исторически етапи от развитието на страната ни.

Кръстопътно географско положение Кръстопътното географско положение на земите ни е основен фактор за появата на селища още в дълбока древност предимно край реките и езерата. Влиянието на този фактор се чувства и до днес в развитието на черноморските ни пристанища, транспортните центрове, крайграничните селища и др.

Релеф Релефът чрез своите компоненти /надморска височина, експозиция, наклон на склона, устойчивост на постилащата повърхност и др./ определя развитието на селища до 1200м надморска височина в Стара планина и Средногорието и до 1500м в Родопите. Неговото влияние е пречупено през възможностите, които той дава за развитието на земеделието, туризма и запазването и оцеляването на българския народ през периодите на чуждо владичество.

Полезни изкопаеми Полезните изкопаеми също повлияват силно върху развитието на много селища. Пример за това са Самоков, Чипровци, Мадан, Рудозем, Перник, Бобовдол, Раднево, Гълъбово, Плачковци, Златица, Пирдоп и редица други селища от страната.

Климат Влиянието на климата е пряко и косвено. Най-силно се проявява в развитието на морските, планинските курорти и на временни селища за пастири, геолози, дървосекачи и др.

Води Водите са сред най-силно въздействащите природни фактори за развитието на селищата. Чрез своите стопански, транспортни, лечебни и други възможности те до голяма степен определят насоките на развитие на много български селища. Най-ярко тяхното влияние е изразено в развитието на селищата в Добруджа след разкриването на подземни водоизточници. Най-добри възможности за селищно развитие са предлагали и предлагат река Дунав и Черно море. Тяхното влияние е оценено още от древните гърци и римляни, които основават в земите ни едни от най-старите селища в Европа.

Почви Почвите оказват влияние върху селищното развитие чрез своето плодородие. В тази връзка в най- плодородните региони от страната /Дунавската равнина и Горнотракийската низина/ селищната мрежа е съставена от малко на брой, но по-населени селища. В планинските и полупланински райони с недостиг на плодородни земи селищната мрежа има голяма гъстота /около 8 селища на 100км2/ и е изградена от много на брой, но слабо населени селища.

Политически фактори Политическите фактори също играят важна роля при развитието на селищната мрежа. Пример за това е развитието на селищата в планинските и полупланински райони през първите векове на турското владичество. След Освобождението, във връзка с разпокъсването на българската етническа територия и водените от България войни, в много райони се появяват бежански квартали и селища. Същевременно множество селища в пограничните райони на страната се обезлюдяват и западат.

Социално-икономически фактори През последните 50 години решаващо влияние върху развитието на селищната мрежа в страната ни оказват социално-икономическите фактори /индустриализацията, развитието на транпорта, строителството и др./. Под тяхно влияние и под влиянието на демографските фактори /застаряване на населението и депопулация, миграции и др./ броят на селищата в България намалява от 6033 през 1946г. на 5340 през 2000г. /включително 108 селища без население/. Социално-икономическите фактори определят и промените в структурата на селищната мрежа у нас. Нараства ролята на градовете, чийто брой се увеличава от 106 през 1946г. на 240 през 1998г.

Класификация на селищата Селищата в България са класифицирани по различни признаци: външен облик и начин на застрояване, брой на жителите, географско положение, период на възникване, функции и т.н.

По своя тип селищата се делят на пръснати и събрани Пръснатите селища са разпространени в планинските и полупланинските райони. Те биват отделни дворове, колиби и махали. Събраните селища са селата, градовете, промишлените, минните и гаровите селища.

Брой на жителите По този признак се разграничават: големи, средни, малки. Големите села са с население между 2000 и 5000 жители, средните между 1000 и 2000, и малките до Над 80% от българските села са малки. Най-големите села в страната са Айдемир (7691), Аксаково (7100), Калипетрово (6300), Куклен (5700), Лозен (5300), Селановци (5200) и Цалипица (5200).

Географско положение По този признак селищата се поделят на: Дунавски, Черноморски, Старопланински, странджански и др.

Период на възникване Селищата се поделят на гръцки, римски, тракийски, славянски и др.

Функции Според функциите си селищата се поделят на 2 типа - градски и селски. До 1996г. към селския тип се отнасят селата, махалите, колибарските селища, гаровите селища, манастирските, миньорските и промишлените селища. До края на 70-те години към градския тип се отнасят градовете и селища от градски тип. Двата типа селища се различават по заетостта на жителите си, условията за труд и обитаване, състояние на социалната инфраструктура и др.

Градски селища Градският тип селища се появява в земите ни значително по-късно. В миналото към него се отнасят крепостите, паланките и селищата от градски тип, а от краят на 70-те години - само градовете. При славяните и прабългарите понятието град има смисъл на укрепено селище, поради което през Средновековието след името на крепостите се поставя приставката град /Търновград, Овеч град, Згориград, Бузоград, Вишоград и др./ Повечето български градове се развиват на мястото на стари селища. Те се отличават с неземеделски поминък на населението и с добре изградена социална инфраструктура. Градовете носят белезите на различни епохи, поради което могат да се разграничат следните генерации:Тракийски, Елински, Римски, Български.

Тракийски Тракийски са градовете Стара Загора, Пловдив, Ямбол, Хасково и други градове главно от Горнотракийската низина.

Елински Елински са градовете, възникнали като гръцки колонии по Черноморското ни крайбрежие - Созопол, Варна, Поморие и др.

Римски Римски са градовете, възникнали по времето на римското господство на Балканите - Видин, Русе, Монтана, Ловеч, Разград, Плевен и др.

Български Български са градовете, появили се след създаването на българската държава - Плиска, В.Търново, Шумен, Преслав, Охрид и др.

Селски тип селища Селата са основния тип населени места в селищната мрежа и са разположени повсеместно по територията на страната. Най- многолюдни са селата в равнините, низините и хълмистите райони. През последните 40–50 години те намаляват поради окрупняване (сливане на две и повече села); присъединяване към градовете; обявяване на села за градове; заличаване от списъците, поради обезлюдяване Селища Брой населени места по години Общо Градове Села Махали –

Брой жители в селата Според броя на жителите им селата се поделят на следните категории: най- големи (с повече от 5000ж.), големи (с население от 2000 до 5000д.), средноголеми (с население от 1000 до 2000д.), малки (с население от 500 до 1000д.), по-малки (с население от 200 до 500д.) и най- малки (с население под 200д.). Към последната категория се отнасят 108 обезлюдени и над 200 села с по-малко от 20 жители.

Урбанизация Урбанизацията е сложен социален, стопански и демографски процес, свързан с нарастване ролята на градовете в селищната мрежа и в живота на страната. Същността на този процес е концентрация на население, производство и обслужващи дейности в градовете. Основните показатели за достигнато ниво на урбанизираност са делът на градското население, увеличаването на най- големите градове, концентрация на население в най-големите градове, формиране на градски агломерации и др. Урбанизационният процес в България има редица специфични особености. В урбанизацията могат да се разкрият 3 периода:

От Освобождението до края на Първата световна война През този период в страната ни няма град с повече от ж., а с над 20000ж са едва 6 селища. Градовете нямат силно влияние върху развитието на селищната мрежа.

От края на Първата световна война до края на Втората световна война Ясно се очертават тенденции към териториално разширение на градовете и задълбочаване на урбанизационния процес в качествено отношение. Броят на градовете с над 20000ж. бързо нараства, а София и Пловдив надхвърлят ж.

През последните 50 години Градските жители в България бързо се увеличават главно за сметка на миграциите от селата. Основната част от градовете /199 на брой/ имат под 25000ж. Между и ж. имат 32 града, а над ж – само 9. Процесът на концентрация на градските жители и цялото население в най-големите градове продължава и през последните 10 години. Днес в София живеят над 20% от градските жители и 15% от цялото население на България.

ТЕРИТОРИАЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА СЕЛИЩАТА Съществуващите идеи за осъвършенстване на административната подялба на страната са реализирани през 1991г. От 1 януари същата година с указ на президента на Република България се утвърждава новото административно-териториално деление на страната, с което България се поделя на 28 области с административни центрове бившите окръжни градове – Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново,Видин, Враца, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, София град, София-област, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен, Ямбол. Някои от общините преминаха към съседни области. По новото административно деление в страната има 262 общини и 3881 кметства. Столичната община включва 24 района.