Гл. ас. д-р Блага Стойкова Доц. д-р Юлияна Яркова Катедра Регионално развитие Тракийски университет Развитие на чувството за националната идентичност и достойнство в процеса на обучението по туризъм за утвърждаване на България сред изявените туристически дестинации

Материалът е публикуван в сп. Икономика и управление, бр. 4/2008, с

В епохата на глобализация, при засилване на международния диалог, запазването и развитието на националната идентичност е един от ключовите проблеми, който стои за разрешаване пред всяка отделна държава. За съжаление това е проблем, който в обучението по туризъм почти не е застъпен. Впечатляващият ръст на туризма през последните години недвусмислено сочи и повишаване на кратките посещения, в чиято основа са културните мотивации на посетителите. Дълг на всяка себеуважаваща се общност е да съхрани собствените си традиции и култура.

Съгласно Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство, приета с Разпореждане на Бюрото на Министерския съвет от г. и влязла в сила от г., държавите – страни по тази конвенция, се стремят, използвайки всички съществуващи средства, както и образователните и информационните програми, да укрепват уважението и привързаността на своите народи към културното и природното наследство. В тази връзка твърде важно е осмислянето на нашето културно богатство, традициите и самобитността като част от европейската цивилизация, както и по- доброто използване на геополитическият потенциал на България – нейното географско положение като кръстовище на стратегически интереси, като място на съприкосновение на различни култури, религии и цивилизации, като комуникативен център между Европа, Азия и Африка.

Етническото, а оттам и националното самосъзнание на българите се осланя на исторически завещаното от прадедите. Спектърът е твърде широк: във времето - от епохата на племенното им битие на територията на Азия, през епохата на формираща се държавност на Европейския континент, до съвременността; в съдържателен план - от корените на езиците, белезите на фолклора, историческия път на заселване и миграция в Европа, до историческата съдба през столетията и свидетелствата за историческо и културно съприкосновение в миналото и днес.

Промените, породени от обществения поврат в източноевропейските страни през 90- те години - отварянето им към доскоро оградения свят, новото общуване между нациите, хората и културите в условията на оживена миграция и нови технологии за комуникация – това са нови предизвикателства пред етническото ни самосъзнание. В тази връзка, погледнато в неговата духовна и морална стойност, в много голяма степен персоналната етика гарантира формирането и опазването на националния престиж. В пълна сила това важи и за туристическия сектор. В същото време, най-добрият индикатор дали служителят в услугите е достатъчно добър, е за кого работи той. Когато работи първо за клиента и след това за фирмата, той наистина е от най-добрите. Служенето на клиента всъщност е служене на компанията, а оттам и на интересите на държавата като цяло.

Особено важно при обучението по социални умения е да се формират у бъдещите туристически кадри социални добродетели и комуникативни способности. Липсата на толерантност, както и апатията по време на общуването с чуждестранните туристи в условията на подобно интеркултурно взаимодействие би направило лоша реклама на страната ни. Добре известно е, че в условията на глобализация личността и нейната индивидуална идентичност са най-силно изразени. Поддържането на поведение, демонстриращо национално достойнство се нуждае от едно предшестващо патриотично възпитание и правилно изградена гражданска позиция. За да се постигне това е необходимо при обучението по туризъм да се интегрират научни концепции, методи и прийоми от областта на историята, антропологията, психологията, социологията.

И тук неминуемо изниква риторичният въпрос : В епохата на глобализация, отживелица или необходимост е патриотизмът ? Отговорът в известна степен би могъл да бъде открит в конкретните приоритети на младежката политика на Съвета на Европа за един предходен период – г., сред които са образованието в защита правата на човека, запазване на човешкото достойнство и социалното разбирателство, както и развиване на международния културен диалог и разбирателство. Активното ни присъствие в Европейския съюз и в международен аспект като цяло не бива да се превръща в отрицание на партиотизма. Няма противоречие между българско и европейско. Необходимо е към днешна дата младите хора да вникнат в българското, а не да се възпитават в чужди идеали и ценности. За съжаление поради разместване на пластовете в ценностната система, поради липсата на национална доктрина и ясно формулирани ориентири днес е трудно да се възпитава в патриотизъм. Що се отнася до обучението по туризъм, там вероятно сериозна пречка е и липсата на стратегия за туризма.

В същото време е наложително да осъзнаем, че само ако запазим своята национална идентичност, самобитност, своя патриотизъм, само тогава ние ще бъдем приети като равни с всички останали. България има своя сериозен принос в културата на европейската и световната цивилизация. Ние сме част от тази цивилизация и все още имаме какво да дадем на света – своите традиции, фолклор, своята самобитност.

Променянето имиджа на държавата ни от държава, която предлага туристически услуги на по-неплатежоспособните слоеве от европейското общество в държава, която предлага съвременни алтернативни форми на туризъм е дълъг и продължителен процес, който основно трябва да бъде обвързан и с обучението по туризъм. Това е инвестиция в едно по-добро бъдеще и трябва да направим всичко необходимо за да съмуееем да го постигнем.

Отдръпването на държавата от субсидирането на програми и дейности за развитие на националната идентичност е съвършено неоправдано. Поради липса на нови, съвременни, старите културно-идентични модели все още доминират. Вече на всички е ясно, че се нуждаем от нова култура, от европеизация и модернизация на обществото, от нов начин на мислене. В областта на туризма това е задължително, за да може държавата ни в следващите години да заеме своето достойно място сред изявените туристически дестинации.

С какво разполага страната ни от гледна точка на туристическите ресурси: Богато културно-историческо наследство, което се състои от над 40 хиляди паметника, 7 от които са със световно значение и са под егидата на ЮНЕСКО; Малката ни по територия държава има разнообразен релеф – планини, долини, реки, топло море; Разполагаме с 3 национални и 10 природни парка, 2 от които са под защитата на ЮНЕСКО; В климатично отношение тук се сменят четири сезона.

Всички тези природни и антропогенни дадености предполагат развитие на разнообразни видове алтернативни форми на туризъм и динамично пакетиране с цел индивидуализиране на продукта. На основата на своята неповторимост, търсейки конкретната пазарна ниша, България трябва да изгради свой бранд, който да акцентира върху различието от други подобни дестинации.

Задача на академичната общност е при благоприятна социокултурна среда и подходящ психоклимат по време на обучението, бъдещите туристически кадри да изградят представи относно психологията на потребителя, който винаги има точно определено поведение и мотивация, купувайки продукт А, а не продукт Б. Отатам и препратката към един от големите въпроси в икономиката / в частност – в туризма /, свързан с човешкия фактор – За кого е произведена продукцията? или още по- конкретно Към кого е насочен туристическият пакет ? и Какво да съдържа този пакет?. Отговорът, който трябва да се търси от една страна е насочен към психологията на потребителя, която обяснява причините, обуславящи консумативното поведение на човека, а от друга – в начина по който се рекламира страната ни на туристическия пазар и в поведението на туристическия персонал, който е на предната линия при общуването с чуждестранните туристи.

В този ред на мисли ролята на бъдещите туристически мениджъри и специалисти в рекламата е да се насочат усилията на българската туристическа индустрия към спечелването на онези туристи, чиято психографска характеристика говори за тях, че те имат утвърдени туристически навици, отличават се с по-висока обща и специална култура, по- широки интереси, по-високи изисквания към качеството на услугите и са с по-високи разходи за единица време.

За да бъде привлечен интересът на тези туристи към България трябва да се засили тяхната мотивация, а това би се постигнало с една добре обмислена рекламна стратегия, изграждаща визията за България като европейска държава с богато културно-историческо минало и наследство. Задължително условие за хората, заели се с тази нелека задача е наличието у самите тях на патриотични чувства, както и осъзната национална идентичност и достойнство.

Препоръчани мерки: Проблемите на формирането, запазване и развитие на националната идентичност и достойнство трябва да имат достойно място и време в рамките на учебните програми и учебното съдържание при обучението по туризъм. Необходимо е да се направят корекции и подобрения с цел повишаване качеството на обучение в посока интегриране на националната идентичност и достойнство. Обучението да интегрира факти, концепции, нагласи и ценности, свързани със заемането на подобаващото място на страната ни сред изявените туристически дестинации. Да се изгражда способност у бъдещия туристически персонал за разбиране на другата страна, съпроводено с ефективно утвърждаване на националното достойнство чрез стил, маниер на поведение и качествено и убедително презентиране по време на словесни комуникации на качествата и достойнствата на България като туристическа дестинация. Обучението да е насочено към интеграция и приобщаване към европейските ценности и подход при обслужването на клиентите, като същевременно се зачитат собствените традиции и особености. Като краен резултат, който трябва да се търси е превръщането на туристическия персонал в съветник, който деликатно стимулира и влияе върху придобиването на цялостна положителна представа на чуждестранните туристи за България нейните природни и културно-исторически дадености.

БЛАГОДАРИМ ЗА ВНИМАНИЕТО