Приказки на Граматиката Приказка за едно изречение

Имало едно време едно съществително име и един глагол. Те много си допаднали и решили да образуват изречение. Съществителното име станало а глаголът - Изречението гласяло така: Кой? Какво прави?

Много приятно минавало времето за Подлога и Сказуемото, но един ден дочули да казват за тях с насмешка: Хм! Кратко изречение!

Едно Обстоятелство за място откликнало първо на обявата, дотърчало и се настанило най- отпред: Къде? Кой? Какво прави?

В този момент дошло едно Допълнение, което не било така нагло като Обстоятелството, та решило да застане след Сказуемото. С какво? Кой?Какво прави? Къде?

Подлогът бил намръщен, защото забелязал, че Сказуемото се привързало към Допълнението. Изведнъж обаче връхлетели три Определения и се лепнали към Подлога, Обстоятелството и Допълнението, без дори да искат разрешение. Горкото изречение щяло да се пръсне. Какъв ? Каква? Какво? Кой? Какво прави? С какво?

Тук вече започнал спор. Подлогът извикал: - Аз извършвам действието и съм най-главен. Затова ще стоя отпред! Сказуемото, което се било заиграло с топката на Допълнението се сетило,че е главна част, и казало: -Аз също съм главен, защото показвам какво действие се върши! -Да, ама къде? Къде се върши действието? – прекъснало го нахалното Обстоятелство. - А с какво? – обадило се тихо Допълнението. Подлогът се ядосал, хванал за ръка Сказуемото и се придвижили напред. Всички части се ритали, блъскали, бутали. Горкото изречение не приличало на себе си: Дете играе малко в двор тихия нова с топка.

Частите продължавали да спорят и сигурно горкото изречение щяло да си остане така, ако случайно не попаднало на дъската на 4 в клас. Учителката попитала: -Деца, кои части на изречението трябва да съкратим, за да стане то кратко? Децата извикали в един глас: -О-Обстоятелството, Допълнението и Определенията. И докато частите успеят да се опомнят... учителката ги изтрила с гъбата.

останали в изречението доволни и щастливи. -Много е приятно да си в кратко изречение!

Автор на приказката е Веселина Георгиева. За вас я разказа: Йорданка Първанова