Леонардо да Винчи

Леонардо да Винчи, роден на 15 април 1452г. е знаменит италиански архитект, изобретател, скулптор, инжинер и художник от епохата на Ренесанса. За него се казва, че е първообраз на ренесансовия човек и всеобхватен гений. Леонардо е прочут заради картините си, най-известните от които са «Тайната вечеря» и «Мона Лиза». Той е известен и с многобройните си изобретения, изпреварили времето си, но останали само на хартия.

Леонардо е даден да се учи при известния флорентински живописец Андреа дел Верокио чието ателие е смятано за едно от най-добрите в града. Сред известните художници, чиракували или сътрудничили на Верокио, са Доменико Гирландайо, Пиетро Перуджино, Сандро Ботичели и Лоренцо ди Креди. През януари 1478 година Леонардо получава първата си самостоятелна поръчка: да нарисува олтарната икона в капелата на кметството - Палацо Векио. Работата върви бавно изглежда още тогава Леонардо, както и по-късно, прави подготвителни опити с боите, като нахвърля многобройни скици. Тя така и не е завършена и през 1483 година поръчката е дадена на друг. Не е известен дори сюжетът на картината. През март 1481 година той започва и картина за манастира Сан Донато в Скопето, но и тя не е довършена, поради заминаватено му за Милано. Свети Йероним,1521 г

Поклонението на влъхвите, Леонардо да Винчи, 1481г. Мадоната с карамфила, ок г.

Св. Йоан Кръстител (с атрибутите на Бакхус) Св. Йоан Кръстител

Докато е в Милано, той разработва проблемите за напояването на Ломелина безплодна местност около Милано, където се намирали именията на Моро. През Леонардо ръководи изграждането на канала в Мартезана като го довежда до вътрешния ров на Милано. Несъмнено Леонардо се е занимавал с анатомия още докато учи при Верокио. Но едва в Милано през г. той започва да гради първите големи планове за анатомически изследвания и то в мащаби, които далеч надхвърлят нуждите му на живописец. По това време особено привлича вниманието му нервната система. През този период да Винчи създава и прочутата си Тайна вечеря в трапезната на манастира Санта Мария деле Грацие.По време на работата си върху нея, той експериментира с боите, което се отразява пагубно на картината. Конструкторските замисли в областта на авиацията, които вълнуват Леонардо през целия му живот, не го напускат и след като той се завръща във Флоренция.

Тайната вечеря е стенопис от да Винчи, нарисуван за неговия покровител херцог Лудовико Сфорца. На картината е изобразена сцена от Тайната вечеря от последните дни на Исус, както е описано в Библията. Картината се позовава на Йоан 13:21, в което Исус казва, че един от неговите 12 апостоли ще го предаде. Нарисувана е с темпераментни бои върху насмолен гипс, замаска. Изображението е с размери 460 на 880 и се намира на стената в трапезарията на манастир а Санта Мария деле Грацие в Милано. Темата е традиционна за християнското изкуство, но интерпретацията на Леонардо и ̀ придава повече реализъм и дълбочина. Творбата е една от най-познатите и ценни картини в света; за разлика от много други ценни картини, обаче, тази не е била частна собственост, защото не може да се премества.

Непосредствено след завръщането си във Флоренция Леонардо да Винчи се установява в манастира Сантисима Анунциата. Монасите му предоставят жилище и ателие, в което, според Вазари, той рисува скицата Богородица и Младенеца със света Ана и свети Йоан Кръстител. Тя предизвиква такова възхищение, че мъже и жени, млади и стари се стичат да я видят, като че ли присъстват на голям празник. На 18 октомври 1503 година Леонардо да Винчи отново се присъединява към гилдията на свети Лука и през следващите две години рисува големия стенопис Битката при Ангиари в Синьорията, в съседство с правения по същото време от Микеланджело стенопис Битката при Кашина. През 1504 година участва в комисията, която премества против желанието на автора скулптурата Давид на Микеланджело. Богородица и Младенеца със света Ана и свети Йоан Кръстител

Битката при Ангиари Благовещение, г., Флоренция

Вторият период в Милано на Леонардо да Винчи обхваща времето от лятото на 1506 г. до есента на 1513 г. През 1506 г. Милано бил в ръцете на французите и Леонардо пристига по покана на френския наместник Шарл д'Амбоаз. Докато пребивава в Милано, Леонардо на няколко пъти се връща във Флоренция, особено за делбата на наследството, останало след смъртта на баща му. В Милано той живее като прочут живописец. Около 1507 г. завършва Леда, а през г. работи над Света Ана и Йоан Кръстител. В Милано Леонардо продължава да се занимава с анатомия. Особено интензивно води такива занимания през годините Предмет на неговото съсредоточено изучаване стават функциите на сърцето, дихателните и храносмилателните органи. Леда

През май 1513 г. в Рим е избран за папа под името Лъв Х синът на Лоренцо Медичи, Джовани. Той се заобиколил с художници и поети. За него работят Рафаел и Микеланджело, но към Леонардо папата се отнася с недоверие. Покровител на Леонардо в Рим е Джулиано Медичи, брат на Лъв Х. Престоят на да Винчи в Рим е свързан предимно с разочарования. Възрастният учен е принуден да преустанови анатомическите си занимания, тъй като те дават повод за клеветнически доноси. Към г. е създаден шедьовърът на великия майстор Мона Лиза.

Мона Лиза или - "веселата жена" е картина, нарисувана с маслени бои върху дъска от топола през 16 век от Леонардо да Винчи и е една от най- известните картини в западната история на изкуството; малко други картини са толкова известни и репродуцирани. Вероятно Леонардо е започнал да я рисува през 1503 и според Вазари я завършва четири години по-късно. Леонардо взима със себе си картината във Франция през 1516, когато крал Франсоа I кани художника да работи в Кло Люс близо до замъка на краля в Амбоаз. Кралят купува картината за 4000 екю. Картината е собственост на френското правителство и се съхранява в Лувъра в Париж. На картината е изобразена жена, която гледа към зрителя със "загадъчна усмивка".

През 1516 г. по покана на френския крал Франсоа І Леонардо напуска Италия и се преселва във Франция. Пристига като прочут художник, като божествения Леонардо. Той става законодател на модата в кралския двор. Отново подготвя пищни тържества. В качеството си на архитект прави проект на новия дворец на краля. Леонардо живее в Кло-Люс, разположен в южната покрайнина на малкото градче Амбоаз на бреговете на Лоара, недалеч от кралския замък. Въпреки, че е с парализирана дясна ръка, продължава да работи до края на живота си. Умира на 2 май 1519г. в Кло-Люс. Съгласно неговото завещание той е погребан в параклиса Свети Юбер в кралския дворец. Главният наследник е Мелци който получава личните му вещи, картини, инструменти и пари.