Марко Поло

Роден на 15 септември 1254 година във Венеция,Италия,Марко Поло е венециански търговец, пътешественик и откривател, който заедно с баща си Николо и чичо си Матео, пропътува Пътя на коприната до Китай и се среща с великия хан на Монголската империя - Кубилай хан. Неговите пътешествия са записани в Милионът или "Пътешествията на Марко Поло".

Част от препиятствията,който преодолява Марко Поло В своя пътепис Марко Поло разказва за опасностите на пътя през пустините:Когато човек язди през пустинята през нощта и поради някаква причина – ако заспи или нещо друго, – се отдели от спътниците си и тръгне да ги търси, той чува призрачни гласове, които му говорят, сякаш са му спътници, понякога дори го викат по име.

Има и някои, които, пресичайки пустинята, срещат странни хора, които идват към тях. Пътниците мислят, че това са крадци, тръгват наобратно и без да усетят, са се загубили безнадеждно. Преди да заспят, те забиват в земята знак, сочещ посоката, в която трябва да потеглят на сутринта. Също така, завързват звънчета около вратовете на всичките си животни, за да ги чуят, ако те се отдалечат от пътеката.

Един от първите европейци, изминал Пътя на коприната – както Европа нарекла Пътя на керваните, – бил венецианският търговец Марко Поло. Неговите записки за пътешествията му за пръв път показали на европейците какво има в Далечния Изток.

Марко Поло произлиза от род на пътешественици. Баща му Николо и чичо му Матео били венециански търговци, първите европейци, които достигнали Китай и 14 години пътували из Азия. През 1271 г. двамата братя потеглили на изток и взели със себе си и 17-годишния Марко. Пристигнали в двора на Великия монголски хан Кубилай. В продължение на 24 години те търгували с местните жители и натрупали големи богатства.

Пребиваване в Китай В Китай Марко Поло бързо научава китайски, тюркски и монголски език. Императорът много го обича и започва да го изпраща на различни мисии като негов специален пратеник. За разлика от другите чиновници, той умее да забелязва детайлите в различните традиции и разнообразието в бита и ежедневието на местните хора и след като се връща при императора, му разказва всичко, което е видял по време на пътуването. Затова императорът все повече предпочита да го изпраща навсякъде, за да донесе обратно необходимата информация. В резултат на това, Марко Поло получава все по-важни задачи, а императорът все повече се нуждае от услугите му.

Марко Поло и семейството му прекарали 17 години в двора на Кублай хан. Към края на този период те вече нямали търпение да си тръгнат, въпреки че Марко описва красотите на Изтока и това колко влюбен бил в тях. Причината – семейство Поло вече били събрали много големи богатства и се страхували, че след смъртта на Кублай – по това време той наближавал 80-годишна възраст – те няма да могат да си ги изнесат от страната.

Времето минава бързо. Тримата европейци започват да тъгуват за дома. Те нееднократно молят императора да ги освободи, но императорът има нужда от тях, и не ги пуска. По време на едно пътуване тримата успяват да избягат и да се завърнат с чудновати предмети, истории и богатства във Венеция.

Прибирането им изненадва хората във Венеция, защото след като изчезват за 24 години, хората вече не смятат, че са още живи. Виждайки донесените от тях бижута и коприна, венецианците го наричат "Милионера Марко". Марко Поло напуска родния си град едва на 17 години, а се прибира като 40- годишен мъж. Той се чувства чужд в своя град и през 1296 година отново се отправя в търговско плаване.

Едва излязъл в морето, галерата на Поло е завзета от генуезците (по това време между Венеция и Генуа се води война за морско надмощие) и Марко попада в плен и е затворен в Генуа до 1299 година. В затвора има още един затворник, от Пиза (Рустичано), който умее да пише (Марко Поло е бил неграмотен) и който записва всичко, което му разказва Марко Поло, като по-късно издава "Пътешествията на Марко Поло", която става световноизвестна книга.

След издаването на книгата през 1299 Марко Поло е освободен и се връща във Венеция, където продължава да се занимава с търговия до края на живота си. Умира на 8 януари 1324 година в родния си град,като преди това казваРазказах само половината от това, което съм видял!

На Марко Поло никак не му липсва самочувствие за това, което е направил и това се вижда от книгата му. Там той казва: Вярвам, че сме се завърнали по Божията воля, за да знаят хората какви неща има по света, защото… никой друг, християнин или сарацин, монголец или езичник, не е изследвал толкова много света, колкото месер Марко, син на месер Николо Поло, велик и благороден гражданин на Венеция.

Марко Поло не е първият европеец, посетил местата, които описал, но е първият, който разказал за тях в книга. Приключенията му са толкова невероятни, че много малко хора му вярват. До средата на XVIII в. книгата му била най-добрият пъ­теводител за Азия. Тя вдъхновила много велики пътешественици като Христофор Колумб, Вашку да Гама, Фернандо Магелан и други.