от Богомил Димов и Стоил Томов

Географията е една от най-старите науки. Тя възниква в дълбока древност и изминава дълъг път в своето развитие.

АНТИЧНОСТ В древността хората започват да опознават близките околности и постепенно натрупват знания за разположението на планини, реки, страни и народи. Съставят се първите чертежи подобни на географски карти, и се издават книги с географско съдържание. Постепенно географията се отделя от древногръцката философия и се обособява като самостоятелна наука, която Ератостен (III в. пр. Хр.) нарича география - от гръцки "гео" - земя, и.лрафос" - пиша. Античната география в древна Гърция и древен Рим изучава разположението на континентите, океаните, планините, реките и др. Едновременно с описанието на обектите започва изобразяването им върху географски карти. В античната география се формират постепенно две направления природознание с основоположници Аристотел и Ератостен, и описателно странознание - Херодот и Страбон. Птолемей развива матемaтическата география.

СРЕДНОВЕКОВИЕ Изключително важни сведения за света през Средновековието оставят арабските мореплаватели, които предприемат смели пътешествия из Индийски океан и достигат бреговете на Мадагаскар, Южна Африка, Малайския архипелаг и други отдалечени точки на Земята. По време на средните векове в Европа не се получават почти никакви нови сведения за света. Изключение правят викингите на север, които успяват да открият нови земи и да колонизират част от тях Фарьорски острови, Исландия, Гренландия. Намерените руини от техни поселения на остров Нюфаундленд в днешна Канада доказват, че първите европейци, достигнали Америка не са моряците от експедицията на Христофор Колумб

ВЕЛИКИТЕ ГЕОГРАФСКИ ОТКРИТИЯ Средновековието и прехода към Новото време най- важна роля за развитието на географията имат Великите географски открития (ХV-ХVII в.). С откриването на Америка от Христофор Колумб (1492), с намирането на път към Индия от Вашку да Гама (l488)-и с първото околосветско пътуване на Магелан ( ) географията става една от водещите науки. Великите географски открития разширяват географската картина на света със сведения за нови континенти и морета. Натрупва се огромен фактически материал, което води до отделянето от географията на самостоятелни науки - геология, ботаника и др. Обособяват се научни направления и в географията - климатология, геоморфология, антропогеография и др. Изработват се първите усъвършенствани карти за нуждите на корабоплаването.

В периода от Великите географски открития до края на XIX в. характерът на географията се променя от описателен в обяснителен (теоретичен). Изяснява се същността на редица процеси и явления; откриват се основните географски закономерности - зоналност (на климата, на растителността); периодичност (приливи и отливи) и др. В своите трудове немските географи Берхард Варениус и Александър фон Хумболт развиват идеята за всеобщата връзка в природата. Полагат се основите на съвременната структура на географията. Започва изработването на точни географски карти. Картографията е най-развита в Нидерландия, където твори най-видният картограф за онова време – Герард Меркатор.

СЪВРЕМЕНЕН ПЕРИОД След края на XIX в. протича процес на интеграция и диференциация на географското познание. Географията се утвърждава като комплексна наука (природна и обществена) и система от самостоятелни научни дисциплини. Усъвършенстват се методите на географските изследвания (дистанционни и др.). Засилва се приложният характер на географията. Тя се включва в решаването на глобалните проблеми - суровинно-енергиен дефицит, опазване на околната среда, демографска криза и др. В географията протичат процеси на хуманизация, социологизация, икономизация, екологизация, които поставят нови акценти в географските изследвания и разширяват предмета и обекта на науката. Съвременната география поставя в центъра на своите изследвания човека и неговата жизнена среда, социалното разслоение в обществото, отношението център-периферия в социален и икономически аспект, социалната, икономическата и екологичната ефективност от локализацията на стопански обекти и др.

Географски методи Геогафски методи Познавателно описание Причинно- следствени анализ Функционален и екологичен анализ Системен анализ