Изработена от : Габриела Дончева г.

Разположени са в подножието на югозападната част на планината Пирин в околностите на Мелник. Мелнишките пирамиди са скални образувания, които са едни от най-посещаваните от туристи скали пирамиди. Мелнишките пирамиди са в процес на изграждане и външният им вид и форма се променят. Обявени са за природна забележителност през 1960 година г.

Разположени са на 18 km от Варна от двете страни на пътя Варна – София около селата Слънчево, Баново и Страшимирово и град Девня. Разпределени са на големи и малки групи на площ от 7 km. Представляват каменни колони с различна височина. Изглеждат като побити в пясъка и оттам идва името им. Колоните са без твърди основи, кухи и запълнени с пясък. Някои от тях са разположени на етажи с обща височина от 5 m г.

Божи мост е естествен скален мост в Чиренско-Лиляшкия карстов район на около 15 км северно от Враца.До него може да се достигне по два маршрута, през селата Лиляче и Чирен, чиито землища мостът разделя. Божият мост представлява внушителен по размери и красота естествен феномен, който от геоложка гледна точка спада към Западния Предбалкан. Въпреки че името му е в единствено число, той всъщност се състои от два скални моста - останки от полуоткрита в днешно време на повърхността пещера. Скалният състав на Божия мост представлява карстови образования сред кредни варовици. Преди около 120 млн. г. водите на днешна Лилячка река са били подземен поток. Сегашният облик на природния феномен започва да се образува преди десетки хиляди години. Пластовете му, които потъват под лек наклон под повърността, са известни като горни ургонски варовици и горни орбитолинни пластове г.

ЦАРЕВЕЦ Легенда разказва, че там в римско време имало укрепления, които охранявали пътя за великолепния Никополис. Когато варварите нахлули, обсадили и разрушили великия град. Тогава римляните се настанили в калетата. Под тях имало големи подземия свързани с тунел. В галериите римляните пренесли съкровищата на Никополис. Крепостите римляните укрепили и задържали известно време. Когато се наложило да отстъпят, те направили смъртоносни механизми в галериите и ги намазали с отрова. Тайните входове маскирали. Входът на подземието под Царевец се намирал в южната част. По галерия се стигало до подземно езеро. Само човек, знаещ тайната на съкровището можел да продължи. Скрит механизъм източвал водата и по стъпала се стигала друга галерия. От тук надолу имало няколко нива. На всяко римляните оставили по едно съкровище. В галериите към съкровищниците дебнели много опасности... Ако непосветен влезел, никога не щял да се върне жив. Във всяка зала имало безценни предмети – златни и сребърни, украсени със скъпоценни камъни. Безброй златни монети били струпани на купове. Подземието под Момина крепост било на две нива. Съкровището било долу. Входът бил голям геран. На дъното се виждала вода. По стъпала се слизало долу и там встрани започвала галерия. Когато римляните се оттегляли, отгоре сложили каменна плоча и я засипали. Втори вход имало в ниското. Нишанът бил голям четвъртит камък с топка отгоре г.