Ако спечеля – печеля за цял народ – ако изгубя, губя само мене си !

Васил Иванов Кунчев, известен като Васил Левски и Апостола на свободата, е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация ( ВРО ) и на Българския революционен централен комитет ( БРЦК )

Васил Левски е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова.

Левски има двама братя Христо и Петър и две сестри Яна и Марийка. Иван Кунчев Гина Караиванова ХристоПетърВАСИЛЯна Марийка

– Учи в килийното училище в Карлово – Учи в Старозагорското класни училище 1858 – Завръща се в Карлово и приема монашески сан дякон ; духовно име Игнатий 1862 – Постъпва с Първата българска легия на Раковски. За храбростта си получава прозвището Лъвский ( Левски )

1863 – Емигрант в Румъния, арестуван за участие в Легията, затворен в Пловдив 1864 – Отказва се от монашеството, работи като учител 1867 – Байрактар в четата на Панайот Хитов. 99 дневен боен поход с четата в България 1867 – Записва се във Втората българска легия

Вътрешната революционна организация, създадена и ръководена от Васил Левски, не само бележи връх в дълголетното освободително дело, но и стои в основата на следващото развитие на българската национална революция – на Априлското въстание и освобождението на България от османско владичество. Основаването на ВРО отразява идеите на Левски, че центърът на революционната активност трябва да бъде преместен от българските емигрантски кръгове в Румъния към българските земи.

Първият комитет от ВРО е основан в Плевен. По време на първата си обиколка из страната възникват и в Ловеч, Троян, Карлово, Калофер, Казанлък, Пловдив. Апостолът не прави напразни блянове – ясно съзнава, че в центърът на Османската империя, България трябва да постъпи изключително отговорно при сформирането на революционната организация.

През 1869 г. в Букурещ заедно с Любен Каравелов създава Българския революционен централен комитет с цел извоюване на политическо освобождение на българския народ. Л. Каравелов

Печати на БРЦК, 1870

Румънската емиграция, макар и пламенна, все още върло подкрепя четническия принцип. Левски е неспособен да им внуши идеологията си за централна съпротива. Той се стреми да убеди емиграцията, че центърът на подготовката на предстоящото въстание трябва да се пренесе във вътрешността, че българите трябва да разчитат на своите собствени сили, а не на външна помощ, че трябва да се скъса решително с необмислените комбинации с балканските страни.

Връщайки се в България, продължава изграждането на тайни комитети. ВРО се разраства, а за негова столица е обявен град Ловеч. Постепенно се набират средства и оръжия, организацията набира нови членове. ВРО дава сериозни прогнози за успех до неочаквана смърт на Дяконът през 1873 г.

Левски бива заловен при Къкренското ханче от турската полиция. За негови предатели се считат поп Кръстьо и Димитър Общи. Левски е отведен в София. Заради раните си Апостолът не може дълго да бъде идентифициран. Викат се свидетели, които в отказа си да признаят, биват наказвани. Не можейки да понесе тази несправедливост, Левски се признава за виновен, в обвинение, че единствената му цел е била да помогне на Родината си с честни средства. Присъдата е изпълнена на 19 февруари, 1873 г. в околностите на София. Димитър Общи

Къкринското ханче Залавянето на Левски

Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.

Днес името на Апостола се произнася с уважение и признателност. Редица обществени центрове носят неговото име. Бива възпят от именити поети като Ботев и Вазов Левски остава в историята с делото си, но не като обикновена фигура – той е безспорен пример за поколенията, носител на националната идея, образ на революцията.

ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ О, майко моя, родино мила, защо тъй жално, тъй милно плачеш ? Гарване, и ти, птицо проклета, на чий гроб там тъй грозно грачеш ? Ох, зная, зная, ти плачеш, майко, затуй, че ти си черна робиня, затуй, че твоят свещен глас, майко, е глас без помощ, глас във пустиня." Плачи ! Там близо край град София стърчи, аз видях, черно бесило, и твой един син, Българийо, виси на него със страшна сила. Гарванът грачи грозно, зловещо, псета и вълци вият в полята, старци се молят богу горещо, жените плачат, пищят децата. Зимата пее свойта зла песен, вихрове гонят тръни в полето, и студ, и мраз, и плач без надежда навяват на теб скръб на сърцето. Христо Ботев