СТАРОГРЪЦКИ ТЕАТЪР

Създаване на театъра Театърът се заражда от празниците, посветени на бог Дионис – бог на виното, веселието и таинствата. Част от празниците са поетическите състезания и драматическите представления.

Бог Дионис Дионис е бог на гроздето и виното, както се вижда от някой негови образи в гръцката живопис, бог на лозата. Гърците го наричат още Дентрит, тоест дървесен. Името му се свързва с виното, веселието, с растителните сили на природата.

Трагедии се поставят от самото начало на празниците на Дионисий. Те имат характер на масови зрелища и са предназначени за масовата публика. В драматическите състезания се включват само нови представления, определени за еднократно представяне.

Представленията се провеждат в специално построена за това сграда – театър, за който се грижат граждани предприемачи. Входът в театъра е платен.

Театър – от гръцката дума театрон – място, където се събират, за да погледат

Трагедия Трагедия – от гръцките думи трагос - козел и ода – песен,т.е. песен на козлите Сатирите бродят из горите и заедно с нимфите устройвет весели празненства

Комедия – от гръцките думи оде – песен и комос – шествие на пийнала тълпа маскирани хора, които се шегуват и веселят

Местоположение Театърът се изграждал близо до Общината или в центъра на града. Той имал форма на полукръг. Средата на театъра била леко вкопана в земята.

Устройство на театъра 1.Орхестра 2.Театрон 3. Скене

Орхестра В центъра на орхестра се намирала кръгла площадка, на която пеел и танцувал хорът. Там била и статуята на бог Дионис. От едната страна на орхестрата имало хълм с вградени редици от пейки, а от другата – скена (,,палатка).

Орхестра

Скена Скената представлявала постройка, предназначена за преобличане на актьорите и съхраняване на декорите.Първоначално тя била изградена от дърво и се е издигала само за празника. Покривът й е плосък, за да могат актъорите да се качват на него. От двете й страни имало по един парод (,,вход)

Симболон (входен билет) Симболонът е малка кръгла плочка от дърво, глина или бронз, на която са изписани редът, зоната и мястото за сядане.

Театралнтите представления Театърът по онова време е бил не развлечение, а свещенодействие – почитане на бог Дионис. Държавата плащала на зрителите надниците им за 4 дни, за да могат спокойно да седят в театъра и да гледат представленията. Да средата на 5. век представленията започвали веднага след закуска, а по-късно рано сутрин и продължавали почти до вечерта.

Входни билети – симболони

АКТЬОРИТЕ Актъорите в началото са били 2-ма, но по времето на Софокъл се увеличават на 3-ма.Ролите се изпълнявали само от мъже-пластични, музикални, с хубав глас и дикция. Носели са големи дрехи, с ярки цветове, за да могат да се виждат и от последния ред. Обували са котурни (високи обувки). На лицата си имали маски, с които изразявали емоции и божествен произход на героите си. Хорът изпълнявал началната и всички останали песни в произведението, задавал въпроси на персонажите, коментирал…Състоял се от души.

ЖУРИ И НАГРАДИ Жури Състезаващите се драми се оценяват от жури (комисия), състоящо се от 10 човека (по един от всеки атински окръг). Награди Награда получават хорегът, поетът и протагонистът на драмата, отличена с първото място. Лавровият венец е предназначен за хорега.

ОЦЕНКИ ЗА ПЪРВЕНЦИТЕ В ДРАМАТИЧНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ: ЕСХИЛ-БАЩА НА ТРАГЕДИЯТА СОФОКЪЛ –МАЙСТОР НА ЧОВЕШКИ ХАРАКТЕРИ ЕВРИПИД - ТРЕТИЯТ ТРАГИК

Театърът и драмата в Древна Гърция 1. Начало на атическия театър – празненствата, посветени на бог Дионисий. 2. Същност на атическата драма като произведение от три изкуства: театър, хореография и музика. 3. Жанрове в драмата: Трагедия – от трагос – козел и оде – песен, т.е. песен на козлите Комедия – от комос – песен на развеселена тълпа, недостатъчно образована и оде – песен Сатировска драма

4. Главна задача на драмата: да предизвика у зрителя две чувства: На състрадание и съчувствие чрез съпреживяване; На жал или ужас, за да се стигне до пречистване на душата чрез катарзис. 5. Композиция на античната трагедия: Пролог – пристигане на хора; Парод – партиите на хора; Стазим – идване на актьорите; Епизодий – отново идване на актьорите; Комос – партия на актьорите със хора, при която плачът е задължителен; Екзод – заключителна част, при която хорът излиза.

6. Изисквания към трагедията: Единство на време, място и действие; Конфликтна ситуация; Актьорите са само мъже; те играят с маски на лицата и котурни – високи обувки; Внушаване на чувство за единност на физическата красота и добродетелна душа Антропоморфизъм в подхода към източника на сюжета, тоест обработване на мита в зависимост от изискванията на гражданския колектив, пред който се играе. 7. Представители на атическата драма: Трагедия – Есхил, Софокъл, Еврипид Комедия – Аристофан

Благодаря за вниманието!