Веднъж силен дъжд застигнал мравката. Къде ли да се скрие? Мравката видяла на поляната малка гъбка, изтичала и се скрила под нейната шапка. Седнала под гъбата и зачакала да спре дъждът. А дъждът валял все по-силно и по-силно... Допълзя до гъбата мокра пеперуда:

-Мравчице, пусни ме под гъбата! Цялата се измокрих, не мога да летя! -Как да те пусна?- казала мравката.- То и за мен самата няма място. -Нищо. Все някак ще се сместим. И мравката пуснала пеперудата под гъбата.

А дъждът валял все по-силно... Дотичала мишката: -Пуснете ме под гъбата! Цялата съм вир-вода! -Къде да те пуснем? Тук и за нас няма място. -Сместете се малко!

Посместили се и пуснали мишката под гъбата. А дъждът все валял и не спирал... Край гъбата подскочил с плач врабчо: -намокриха ми се крилцата. Пуснете ме под гъбата да се поизсуша, да си почина, да изчакам дъжда.

-Тук и за нас няма място. -Посместете се малко, моля ви! Посместили се - намерило се място и за врабчо. Изскочил на полянката заек и видял гъбата: -Скрийте ме!- викнал той.- Спасете ме! Кума лиса ме гони!

-Горкият заек - казала мравката.- Хайде още да се посместим. Едва скрили заека, дотътрила се Кума лиса: -Да сте видели заека?- попитала тя. -Не сме го виждали. Дошла Лисана по-близо и започнала да души:

-Да не би да се крие тук? -Къде може да се скрие? Врътнала лиса опашка и избягала. А в това време дъждът спрял и грейнало слънцето. Всички радостно изскочили изпод гъбатa.

Мравката се замислила и казала: -Как стана така? Отначало за мен едва се намери място под гъбата, а после се наместиха петима. -Ква-ха-ха! Ква-ха-ха!- изсмял се някой. Всички погледнали нагоре - върху гъбата седяла жаба и се смеела:

-Ама, че сте! Гъбата... И без да довърши избягала. Всички погледнали гъбата и се семили защо отначало било тясно за един, а после се намерило място за петима.

А вие сетихте ли се?