Училище за родители Училище за родители Как да се справим със страховете и тревогите на децата си? Как да се справим със страховете и тревогите на децата си?

Психолозите правят разлика между страховете на децата и техните тревоги. Страхът е отговор на някаква ситуация, докато тревогата е предизвикана от мисълта за нещо, което не се е случило, но е възможно да стане. Ако родителите правилно разграничават тези две неща, по- добре биха могли да помогнат на децата си. Отговорете на детските тревоги

Страховете на децата са естествени и са част от развитието им.Те се появяват в определени етапи и с напредване на възрастта изчезват, стига да не са посрещани с погрешна реакция

* Първото и най-важно нещо е да повярвате на страховете на детето си. Ако поговорите с него за това и му покажете, че му вярвате, ще сте от помощ. Но внимателно – не отдавайте видимо твърде голямо внимание на това и не говорете за собствените си страхове. Ако детето ви изпитва трудност да говори за това, го накарайте да ви разкаже история от името на някой друг или да нарисува какво би се случило.

Страховете могат да изчезнат или да бъдат логично обяснени, след като се прецени реалността. Направете план какво да направи детето, ако да речем: кучето на съседа се приближи твърде много, или преди да идете на лекар, изиграйте с куклите това, което ще се случи там. С тези съвети за конкретни действия детето ще се почувства по-независимо и тревогата му ще намалее.

* Научете се да разпознавате страховете на детето си, за да можете бързо да реагирате на тях. Някои деца могат да станат интровертни, да не покажат безпокойство. Други ще променят поведението си, а трети могат да започнат да се оплакват от главоболие, болки в корема и дори безсъние.

Най-чести източници на стрес при децата: -Физически наранявания -Страх от тъмнина, призраци, чудовища и др. -Отделяне от най-близките хора -Раздяла, развод на родителите -Загуба/смърт/ на любимо същество -Преживяно насилие/раелно или в медиите/

* Не прекрачвайте тънката граница между грижата и свръх загрижеността. Детето ви трябва да се чувства защитено, но не трябва да изпитва страх всеки път, когато е само. Децата трябва да могат да се научат на самостоятелност от личен опит, от собствените си грешки.

Ние, възрастните трябва по възможност да намалим стресовите ситуации, в които изпадат децата.Не е реално да се стремим непременно да предпазим децата от болка, трудности и отчаяние.

Ако страховете и безпокойството на детето Ви нарушават нормалния му начин на живот, не се колебайте да се посъветвате с нас - педагозите които се грижим за него в детската градина, не забравяйте, че ние сме професионалисти, знаем какво правим и с радост ще Ви помогнем!

С удоволствие изготви за вас : Дора Младенова