Имало едно време... В далечни земи... Един алчен цар и едно момче със златно сърце. Тази приказка сте я чели вече, но написана от Прасчо. Аз ще ви разкажа истината...

Нека ви се представя. Аз съм змея vorfax. Всеки ме описва различно, защото мога да придобивам различни форми. За едни съм свиреп звяр който носи беди със себе си, а за други съм доверен приятел от древността. Сега ще ви разкажа приказна история...

Моят най-добър приятел беше това момче. То се казваше Георги. Той виждаше моята доброта и затова му се явявах като послушен домашен любимец. Понякога, дори като малко пале. Това с котката е фалшификация XD

Нека ви предста- вя и Крема. Тя беше с аристо- кратична кръв и целият царски двор беше влюбен в нея. Тя прекара щастливото си детство заедно с нас.

Крема имаше ангелски глас и можеше да омае всяко животно в гората. Нейната нежна песен подчиняваше всяко живо същество което я чуеше в горите до които летяхме.

Крема беше умна и забавна, винаги весела и искрена. Обичах компанията и, така както и тя моята...

Живеехме щастливо и безгрижно. Заедно летяхме до далечни земи и имахме безброй приключения, за които може да ви разкажа в друга история.

Аз бях царският ковчежник и се грижех за опазването на хазната. Моят цар бе много алчен и имах несметно богатство за което да се грижа. Всяка стотинка беше преброена и аз бдях нищо да не изчезне.

Но Крема порасна. Превърна се в истински ангел, а нашият принц Георги стана за женене. И нашата връзка стана неудобна. Крема беше влюбена в мен, но царят ме приемаше за конку- ренция и търсеше удобен случай, за да ме погуби...

В едно от пътуванията ни, принцът се врече във вярност на Крема и аз повече не смеех да разкривам чувствата си, въпреки, че бяха споделени...

И тогава... се случи тази беда - появи се княгиня от далечно царство, чийто баща мразеше нашия цар. Принцесата се казваше Ирис и след нейната поява в двора, вече нищо нямаше да е същото... Ирис беше подучена от баща си Ирод да омае нашият принц и когато той се влюби в нея, тя да го изостави да страда. Но плановете се провалиха...

Ирис беше ужасно разглезена и не се понрави на принц Георги. Тя, обаче, се влюби в него и бленуваше да се съберат заедно...

Отчаяна, че принца не и обръщаше внимание, Ирис беше подучена от баща си Ирод как да премахне най-добрата му приятелка - принцеса Крема.

Княгиня Ирис направи омайно биле от което да пие принцесата ни. Крема, под въздействието на билковата магия, потъна в хипнотичен сън...

Ирод - бащата на Ирис, използва своята черна магия за да втълпи на Крема, че трябва да открадне безценна амфора, за да спаси царството ни...

В сумрака на нощта, Крема се промъкна в съкровищни- цата...

На следващия ден, принцеса Крема беше заловена и прокудена от царството. Тя се завърна в своя роден край. Алчният ни цар не можа да и прости и остави принцът ни самотен и нещастен.

Побеснял от несправедливостта, аз останах за да мисля начин да я върна отново.

Изминаха няколко години през които принцеса Крема беше посещавана тайно от принц Георги. Понякога, той се преобличаше като обикновен селянин и така успяваше да се среща с Крема, без никой да узнае. Всичко това, обаче, щеше да приключи, защото двете семейства се ненавиждаха. Единият цар наричаше Крема "крадла", а другият, знаейки, че неговата дъщеря не може да постъпи така, също се сърдеше.

Узнавайки за това, бащата на Крема реши да я омъжи на всяка цена...

Узнала за злочестата си съдба, Крема предаде по птичка вест до мен, за да и помогна... И потъна в тъга и блянове за своя спасител... без да подозира за моята горяща любов към нея...

Предадох на моя принц веста от нашата любима, че тя ще бъде омъжена насила... Дните и като безгрижно момиче привършваха и тя се нуждаеше от помощ...

Решена на всичко за да предотврати този брак, княгиня Ирис прибегна до отчаян ход. Тя излъга, че принцесата не е проводила вест до мен, а аз съм си го измислил, за да го накарам да се среща с нея и бъде само моя.

Огорчен от това предателство, той все пак реши да провери така ли е и тръгна да навести своята годеница... А тя, засрамена от своята съдба, го излъга, че няма да се омъжва... И той ме потърси...

И ето, че моят принц вече виждаше в мен само едно грозно същество... защото в сърцето му имаше само черни мисли... След което, потърси своята Крема...

Узнал за своята грешка, Георги беше съкрушен. В този ден, той се закле да забрави за своите чувства и да изживее края на дните си като помага на другите. Това беше историята на моят най-добър приятел - Свети Георги, който ме погуби от любов...

О не, не плачете за мен, зайчета. Моята история тепърва започва, защото имах още задачи на този свят...

К Р А Й